Най-добрият начин да спасиш дузпа е да изчакаш в средата на вратата. До този извод е стигнал екип от израелски учени по икономическа психология, чиито имена звучат така, все едно, че са произнесени от… пиян човек с говорен дефект. От техните анализи обаче може да ти се завие свят, защото учените намериха начин как да увеличат двойно процента на спасените дузпи – от 13 на 33%. До този извод те стигнаха, след като анализираха изпълнението на 286 наказателни удара, бити на 32 стража от световно ниво.

„Вратарите се тревожат, че дузпата е почти сигурен гол, и са изправени в ситуация, в която единственият начин е да се предприеме отчаяно действие – пише в научния доклад „Склонност към действия сред елитните вратари във футбола“. – За тях действие означава скок в предварително избрана посока, а бездействие – да останат в средата на вратата си. Психиката кара човек да мисли елементарно правилно, но психологията казва, че правилното е точно обратното. А именно действието да се изчака в средата на вратата и да се направи опит за предотвратяване на ситуацията. А бездействието е хазартното решение да се плонжира в предварително избрана посока.“

Учените са наясно, че вратарите нямат шанс при перфектно изпълнение на наказателен удар, но въпреки това увеличават шанса за спасяване на дузпата. Те уточняват, че ако противникът е анализиран както трябва, стражът ще е наясно кой е традиционният изпълнител от бялата точка и какви са предпочитаните от него ъгли на вратата. Поведението на биещия дузпа също е от съществено значение и то трябва да се следи от стража, въпреки че доста играчи стигат до добре познати хитрости. Има футболисти, които поглеждат към един ъгъл на вратата, но стрелят в противоположния.

А учените казват – наказателните удари се бият със средна скорост от 96 до 130 км/ч, като топката попада във вратата за 0,02-0,03 секунди. Това е причината 80-83% от изстрелите от бялата точка да се превръщат в гол. Изследванията на израелските специалисти показват, че 29% от дузпите се бият в средата, но само в 6 на сто от случаите стражът остава в центъра на своята врата. Останалите 94% скачат в предварително избрана посока.

При изпълнителите – насочените в средата дузпи са превърнати в голове в 87%, за разлика от 83 на сто успеваемост при шут вдясно или вляво.
При вратарите – 33,3% от дузпите са спасени, ако стражът остане в средата под рамката. При скок вляво успеваемостта му пада двойно – 14,2%, дори да е хванал ъгъла. При плонж вдясно успеваемостта е 12,6%. Най-предпочитаният ъгъл за насочване на топката се оказа долният десен – 40% от опитите.

Само 16 дузпи на Кристиано Роналдо са били спасени от общо 102 бити. Владислав Стоянов е единият от двамата вратари, които са хващали по 2 изпълнения на португалеца от бялата точка. Другият страж е Диего Алвеш от „Валенсия“, считан за №1 в света от действащите вратари с 50% успеваемост при дузпи.

„След като предупредихме вратарите да изчакат в средата, преди да скочат, те увеличиха своята успеваемост от 13 на 33% – пише в изследването. – Това е най-добрата стратегия за един страж. Ако той скочи предварително, покрива само 1/9 от площта на вратата, като обикновено това е долният ъгъл плюс малко от централната зона, в която спасява с крака. Ако вратарят остане в средата, той покрива една трета. Това са горната, централната и ниските зони на вратата.“

Борислав Михайлов спаси две дузпи на Мексико, оставайки в средата на вратата. В българския фен завинаги са се запечатили спомените от световното в САЩ ’94. Ако изгледаме под лупа двете спасени от Борислав Михайлов дузпи срещу Мексико, ще видим, че учените имат право. Тогавашният страж на националния ни отбор по футбол спаси удари, които са насочени в средната зона на вратата. Михайлов изчакваше насочването на топката и не се хвърляше в предварително избран ъгъл. Настоящият шеф на БФС можеше да спаси и трета дузпа, която играч на Мексико би над вратата. Михайлов хвана посоката на изстрела, който отново бе насочен към онази една третина, за която учените твърдят, че стражът покрива, ако не плонжира хазартно вляво и вдясно.

Материал на "Труд"