Голямата победа на едно малко "канарче" + ВИДЕО

Коста е спечелил дългата война

Датата е 12 септември, годината 2014-та. Ботев (Пд) посреща Лудогорец в мач от поредния кръг на първенството, трибуните на клубната база в Коматево са препълнени. По това време в "жълто-черния" тим събитията са динамични.

Представителният отбор се гради наново. Огромен брой футболисти си тръгват, паралелно се привличат нови попълнения. Някои от тях са в състава от дни, други от седмици, но преди мача с шампионите всички получават възможност да усетят колко високо над футбола и спорта се извисяват цветовете на най-стария футболен клуб в България...

В секундите преди първия съдийски сигнал на терена заедно с двата отбора излиза с едно 9-годишно "канарче". То се казва Коста Архондакис и също играе своя мач, който обаче, за разлика от този на любимия му отбор, е на живот и смърт... Малкият Коце е с тумор в малкия мозък и води тежка битка за своето оцеляване. Оказва се, че един от основните двигатели за неговия организъм в нея е ... любовта му към Ботев (Пловдив).

Коста от Цалапица преодолява смущението от появата си пред толкова много хора, излиза на терена и изпълнява началния удар в мача с Лудогорец. Получава поздравленията на футболистите от двата отбора и капитанът Йордан Христов, го изнася на ръце до тъчлинията. Там го поема и обсипва с целувки тогавашният треньор на"Ботев Велислав Вуцов, а всичко това се случва под бурните аплодисменти на 3000 зрители, които вдъхват кураж на своето малко "жълто-черно" братче и му демонстрират моралната си подкрепа в борбата с рака. Футболна България е трогната от видяното. Телевизионните камери улавят всичко това и дават шанс на едно 9-годишно дете да припомни на всички ни, че големите достойнства на спорта се простират далеч над резултатите.

Два месеца по-късно Коста е поканен да прекара няколко дни в пансиона на клубната база, редом до децата от академията на Ботев. Храни се с мъжете от първия отбор и се запознава с връстниците от своя набор. Неотлъчно до него в онези дни е Йордан Христов - любимият футболист на Коце. Малчуганът си тръгва от Коматево, за да продължи своята изтощителна битка, която е решен да доведе докрай...

И така до сутринта на 5 януари 2017-та. Когато до нас долетя благата вест - според лекарите Коста е спечелил дългата война. Силно вярваме, че това е така и в навечерието на 169-годишнината от рождението на патрона на клуба искаме да благодарим на 11-годишния вече Коце...

Благодарим ти, Коце, че ни показа колко силен може да бъде човешкият дух!

Благодарим ти, че ни припомни какво може да означава футболът!

Благодарим ти, че демонстрира на всички какво имаме предвид, когато казваме, че идеята "Ботев" се простира много над трофеите и победите на терена!

Красота, Вяра, Борба!

Ботев Пловдив