Александра Саркизова обвини Александър Младенов, който е син на известния ни футболен треньор Стойчо Младенов, в отвличане. 

От известно време двамата живеят разделени. Те нямат брак и затова се налага чрез адвокати да решат въпроса с родителските права. 

Двамата уж са се споразумели как да гледат детето и точно тогава синът на Стойчо Младенов решава да действа.

"Бащата на дъщеря ми Дария я взе във вторник от училище без мое знание и оттогава нямам ни вест, ни кост от нея. Не знам къде е детето ми, не знам как се чувства, не знам какво си мисли за мен. Това положение буквално ме убива. Търся помощ от вас, защото съм отчаяна и не знам какво да правя”, каза Александра Саркизова в интервю за „168 часа”. 

„В деня, в който трябваше да подпишем споразумението за родителските права, Александър отишъл в училището на нашата Дария и казал на учителката, че иска да се разходи с нея, тъй като имал работа във Варна. Затичах се към училището, но ги изпуснах за малко. След това започнах да му звъня, но той ми затваряше. Накрая ми пусна смс, с който ми съобщи, че оттук-нататък Дария ще живее при него и повече да не я търся. Опитах да се свържа и със Стойчо Младенов, и с жена му, но те не ми вдигат. В момента буквално не знам на кой свят съм.”

„За мен това е отвличане. Няма как по друг начин да нарека подобно зверство - да криеш едно дете от майка му. Всичко това се случи, след като заминах да живея с Дария и с другото ми дете във Варна. Но нямаше как да продължа да живея в София. Години наред съм подлагана на психически и физически тормоз. Няма смисъл да ви разказвам цялата история. Александър ме удари за първи път още докато бях бременна. След това ми посегна и в деня на изписването на детето ни. Нещата ескалираха и един ден той ми счупи носа, с което увреди синусите ми. Тогава си извадих медицинско, което мога да ви предоставя, но не подадох жалба в полицията. Г-н Стойчо Младенов ми се обади и направи всичко възможно, за да ме убеди, че с този тормоз ще се приключи и нещата ще се оправят. Боят престана, но психическите атаки продължиха и повече не можех да търпя. Заминах за Варна и тъкмо си стъпих на крака, когато ми се случи това.”

„Продължавам да звъня, но и Александър, и родителите му са ме блокирали по всички възможни начини. Обръщам се към майката на бащата на детето ми. Тя поне трябва да е наясно какво чувствам в момента и не може да допусне това да продължава. Всичко, което искам на този свят е да прегърна детето си. Няма да се откажа, няма да е изоставя. Ще я намеря, каквото и да ми струва."