Макар и да не успяхме да се класираме за бараж на Мондиала в Бразилия през 2014 година, изминалата 2013 година бе много добра за българския национален отбор по футбол.

Ако някой погледне 4-ото място в група "В", ще си каже нещо друго, но всъщност България не бе надиграна от нито един отбор по време на световните квалификации и при малко повече късмет нашите момчета щяха да бъдат на баражите.

Три точки не ни достигнаха, за да успеем да стигнем до заветното второ място и да играем бараж, но всъщност дори и да бяхме стигнали кота от 16 точки, нещата нямаше да са толкова сигурни, тъй като правилото за най-слаб втори отбор в групите щеше да ощети нашите при евентуално развитие тимът да заеме второто място в своята група.

Нека обаче да погледнем фактите. През 2013 година България изигра много добри мачове. Нашите момчета изнесоха силен мач на датска земя и имаха прекрасна възможност да победят Дания като гости, но вместо това срещата завърши при равенство 1:1.

Освен това "Трикольорите" изпуснаха да спечелят и минимум точка при гостуването си на Италия в Палермо, след като изпуснаха страхотни ситуации и показаха фантастичен футбол в повечето моменти от срещата. Уви, италианците успяха да стигнат до минимална победа, както винаги обичат да правят.

В Ереван срещу Армения пък България показа другата си силна черта - характера си, но въпреки това нашите загубиха, също доста незаслужено.

Нашите не демонстрираха нивото си единствено в мача срещу Чехия на края на квалификациите, но за това си има причина - отборът вече бе загубил надежда за баражите.

България демонстрира фантастична игра в защитен план и през целия квалификационен цикъл отборът допусна 9 попадения. По този начин тимът заема 1-ото място в групата с най-малко допуснати голове, като същите показатели имат и отборите на Италия и Чехия.

Освен това в състава се забеляза сериозно освежаване на тима. Владо Стоянов успя да се наложи като титуляр под рамката на вратата след фантастичните мачове с Лудогорец, които успя да изнесе. Илия Миланов, Радослав Димитров, Йордан Христов, Георги Миланов, Алекс Тонев, Мони Славчев и Венци Христов пък получиха шансове в националния тим.

Забеляза се и нещо изключително важно - тази България демонстрира игра като колектив. В отбора вече няма групички, нито коне и каруци, както бе преди по времето на Марто, Стенли и Бербо.

Настроението е приповдигнато, а за това има един единствен виновник - Любослав Пенев. Страхотен мотиватор, който е доказал, че може да изцеди максимума от футболистите си.

С оглед на всичко това спокойно може да се каже, че нашите момчета имат шансове да се класират за еврофиналите през 2016 година.

Едва ли може да се падне кой знае колко по-тежка група на нашите отбор в квалификациите. А тази за световните финали бе изключително тежка, но въпреки това броени точки не ни достигнаха да изпълним мечтата си за второто място и евентуално бараж, който всъщност не бе толкова сигурен.

България ще започне уверено следващия квалификационен цикъл и има защо. В отбора има настроение, има колектив, има добри играчи сред които и доста млади и талантливи футболисти.

Общо взето България върви наистина напред и тези момчета могат да ни накарат да мечтаем силно за участие на голям форум.

Освен това националният ни тим показа на другите силни отбори, че те трябва да се съобразяват с него. Вече на нашия отбор не се гледа като на слабак, а като на сериозно европейско име, след като България направи много силна кампания.

Калоян Ангелов, Gol.bg