Треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов даде обширно интервю за клубната телевизия на "армейците".

Ето какво сподели Стойчо преди коледните и новогодишни празници.

- Г-н Младенов, как видяхте всички трудности, които съпътстваха ЦСКА през 2014 година? Каква е вашата равносметка?

- Наистина разполагам с един уникален екип от помощници, хора, които са закърмени с идеята ЦСКА и милеят за клуба не по-малко от мен. Момчета с червени сърца, които са готови на всичко само за да успеем. Просто е невъзможно да опиша ситуацията. С думи трудно може да се разбере през какви проблеми преминахме и какви продължаваме да имаме. Споменах няколко пъти, че са ни необходими между 3 и 5 години, за да може клубът да се стабилизира, да се изчистим от задължения, които са трупани през годините. Това е нещо много трудно, защото са необходими доста средства и същевременно трябва да се поддържа отборът, и то не само да се поддържа, но и трябва да сме отново в челото, защото на нас ни приляга да сме първи. В това отношение не може да правим отстъпление. Дали с малко или много пари правим селекцията - ние трябва да се борим за първото място. Това е! С всичките проблеми, които имаме, а те са очевадни - ние нямаме стадион, това е една руина и правителството трябва да се намеси, защото всички клубове разполагат с базите си, а ние не. Причината това да се направи е ясна. Нямаме база, нямаме възстановителен център. Ето чета едно интервю на Аурелиен Йоахим, който споменава за това нещо. Просто при нас е все едно сме в първобитнооб-щинния строй. Това, което е направено спрямо ЦСКА, е престъпление. Въпреки това с много любов успяваме да се справим, но само ние знаем с цената на какво.

- Пуснахте декларация срещу Кирил Домусчиев и Лудогорец. Отзвукът от нея бе много сериозен и те също ви нападнаха. В една медия дори ви обвиниха, че само внучката ви не е на заплата в клуба...

- Не искам да ги коментирам тези неща. Това са спекулации и е ясно с каква цел са. Предпочитам да не говоря за нито един от противниците. Оттук нататък трябва да се концентрираме върху нашата работа и да се справяме с нашите проблеми, тъй като те са от всяко едно естество - и спортно-техническо, и финансово. Най-болното, за което страдаме всички, е, че нямаме база. Това е престъпление, което трябва да спре. Надяваме се това правителство в лицето на този министър (б.р. - Красен Кралев) да проявят разбиране, защото ние сме решени да отидем докрай само и само да си извоюваме това, което е наше.

- Как съпругата ви търпи тримата мъже в семейството - вие, Стойчо-младши и Александър?

- Горката, съчувствам й. Много е трудно. Тя изобщо не обича да се говори за футбол. Много пъти ми е казвала, започнете ли да говорите за футбол - ставате скучни, футболът е най-малкото, от което се интересува. Единственото, което иска да знае, е дали сме здрави и дали сме победили.

- Да, но не може всички тези нападки по ваш адрес през годините да не й се отразяват?

- Най-много на нея се отразяват. После на децата. Лошото е, че хората все още вярват на разни манипулации.

- От периода ви в националния отбор ли е приятелствотo с Иван Вуцов?

- Да, от този период е. И до ден днешен поддържаме добрите си взаимоотношения. Никой не може да ни ги наруши, защото, кой каквото и да си говори, аз знам какво представлява Иван Вуцов за българския футбол. Нищо, че е от другия лагер. Той е голям треньор и футболист, а след това и голям управленец. Научихме много от него онова поколение в националния отбор, което се класира на световното в Мексико. Ако той знаеше поне един или два западни езика, нямаше да остане в България. Щеше да отиде в УЕФА или ФИФА и да бъде една от големите фигури в световния футбол. Защото за онова време беше изпреварил абсолютно всички във вижданията си за играта. Живеехме в един блок. Ходехме си на гости, на обеди, на вечери. Аз се качвах при него, той слизаше при мен. Един път смъкнах у нас един от внуците му и го окичих целия в червено. Разказвах му много неща и явно се беше впечатлил, за да каже - аз съм от ЦСКА. Оттогава е наш фен, надявам се да не са го обърнали. Стана му неприятно на Вуцов. Знаете ли и до ден днешен, като се срещнем с Павката Панов, Войнов, Фифи, Гонзо, с Емил Спасов... мога да кажа 20, 30 имена, с които се прегръщаме и се уважаваме. Ценим се. Така е и с Наско Сираков и Боби Михайлов. Само на терена сме в два различни лагера. Други фактори ни настройват да сме агресивни сега един към друг и така даваме лош пример на поколенията, които идват след нас. Нека тази злоба бъде само спортна и да не излиза от терена, а за съжаление това не става. Ние явно сме друга мая в това отношение, развалени сме. 9 човека от различни клубове от Европа наблюдаваха наши играчи в мача с Лудогорец и останаха изумени от бездействието на това, което се случи като поведение на Кайсара и Ешпиньо,и Моци. Всички тези наблюдатели, дошли на мача, останаха изумени от пасивността на хората, които ръководиха мача. Ето тези неща малко или много влияят на настроението на мен, на футболистите, на публиката и обществеността и като се прави компромис след компромис, всичко вредно започва да се насажда. И започваш да си викаш - аз ли съм най-задръстеният и трябва да си мълча.

- Освен като футболист имате успешна кариера и като треньор. Навън като наставник сте не по-малко уважаван. Успехите ви в Египет минаха някак между капките. А вие все още сте търсен оттам?

- Да, получаваме оферти. Зад граница аз и моят екип успяхме да постигнем много успехи почти навсякъде, с изключение на Гърция. И в Египет, и в Саудитска Арабия направихме нещо, което тези отбори не бяха правили. В Саудитска Арабия спечелихме Купата на Персийския залив, което е равносилно на нашата Купа на УЕФА. Класирахме после отбора, който бе изпадащ, трети и в Азиатската шампионска лига. В Египет отново успяхме да стабилизираме един отбор и го спасихме. Направихме добра селекция и класирахме тима за Купата на Африка. После стана революцията и бяхме принудени да се приберем, нищо че имахме договор за още две години. Успехите на международно поле ми дават авторитет и самочувствие. Единствените успехи, които ми липсват и за които мечтая, е това, което направих в ЦСКА в международните турнири като играч, да го постигна и като треньор. Все ми убягва. Отпаданията са все с равни мачове. Надявам се късметът да дойде и при мен и ЦСКА отново да бъде фактор в Европа какъвто беше.