Супер Любо – легенда за страстта

Видяхте ли го? Видяхте ли онова море от страст, любов, сила и вярност, което бе заляло гостуващия сектор на стадиона в Ловеч? Видяхте ли тези момчета и момичета, които напук на невижданата игрова криза пееха с цялото си сърце „Още от дете“. Той също ги видя. Песента отекна в сърцето му, в мислите му. Видя пламъка в очите на Ивайло Манджуков. Усети искрата и желанието клубът да бъде спасен...и се завърна.

Да, неговото сърце е запалено също, когато е бил дете. Той се завърна там, откъдето тръгна. Направи го не за заплати, бонуси, комисиони. Направи го без условия, без ултиматуми, без капризи. Направи го като мъж, защото е такъв. Направи го за ЦСКА!

А ЦСКА ще го има, защото клубът е родил мъже като Любослав Пенев. И именно от него имаха нужда в момента червените. Защото той е сред малцината носители на ценностите завещани от предците. Супер Любо пое предизвикателството, както биха го направили Нако Чакмаков, Симолията, Крум Янев, Иван Колев и всички останали, за които не бе важно името на гърба, а емблемата върху гърдите.

Нима мислите, че му е лесно? Нима са мнозина онези, които ще се съгласят да поемат разбит отбор и то в средата на нищото. Без гаранции, без яснота, без сигурност. Любо обаче подтисна егото си. Само след 10 дни той ще се изправи срещу отбора на члена от Изпълкома, който му „намаза ските“ като треньор на националния отбор. Ел Голеадор едва ли е забравил, едва ли е простил, но със сигурност е готов да отложи отмъщението за догодина. На този етап за него по-важно е да подаде ръка на клуба, който го създаде, изгради и изстреля към върховете на Европа.

На „Армията“ вече имат повод да се усмихнат. Те намериха своя лидер. Този, който не навежда глава пред трудностите, не се отказва, не се предава. Доказал го е многократно – когато чуваше дюдюканията и подмятанията, че е на „чичо момчето“, когато пребори коварната болест, когато отстъпи президентския пост, за да поведе младоците, които отстраниха Шахтьор Донецк, когато победи в Москва многомилионната селекция на Динамо... Примери има още много, но едва ли има смисъл да ги изброяваме. Пенев е добре познат и още по-силно обичан, което ще проличи в следващите мачове на тима. Ако не вярвате, просто гледайте трибуните.

На терена също ще бъде различно. Заедно със Супер Любо на „Армията“ се завръща Ради Здравков. Мълчаливецът е треньорът, благодарение на който преди 12 години за пръв и последен път ЦСКА играеше красив футбол при Стойчо Младенов. Другият в щаба също не е без значение – Йордан Йорданов – Жан. Специалистът направи достатъчно, за да превърне за опредлен период Иван Караджов в един от най-добрите български вратари, а впоследствие в резултат от работата му Владислав Стоянов спечели приза Футболист на годината. И няма да са само те.

В момента е видно за всеки, че футболистите на ЦСКА „окапват“ преди края на първото полувреме. Е, Любо едва ли ще се сети да търси кондиционен специалист месец след края на подготовката. Отново ще се въведе режим на хранене... Но това са дребнотемия. За тях ще се говори в следващите дни и месеци. Сега на преден план е страстта.

Любо доказа, че във футбола все още има чувства, а не само финикийски знаци. Той ни научи, че има любов по-силна от омразата. Любов – силна, първична и по детски чиста. Има вяра! Има дълг! Затова и ЦСКА ще го има! Защото той ще повлече крак и мнозина ще го последват.

Имаше такива, които бяха навели глави. Опитваха се да свикнат с мисълта, че клуба ще изчезне. Чудеха се къде да заведат след време децата и внуците си. Как да предадат на следващите поколения това, което бяха получили от своите бащи. Пенев им върна надеждата. С решението си той окончателно се превърна в една от най-големите легенди на „Българска армия“. Означава Любо(в), чете се вярност, слава, отдаденост, гордост, произнася се ЦСКА!

Явор Пиргов