Всъщност началото на началото започва някъде в средата на февруари 1948-ма. Втородивизионният софийски Чавдар става част от ЦДВ (Централен дом на войската), който е оглавяван от майор Иван Мирски и включва в себе си театрални, певчески и физкултурни военни колективи.

Състоянието на новосформирания футболен клуб не е цветущо и майор Мирски започва да търси решение. „Зайчето“ изскача ненадейно - съвсем случайна среща с Петър Михайлов – председател на софийския Септември. Мирски и Михайлов са стари приятели, като са лежали заедно в затвора преди 9 септември 1944 година.

В Септември положението също не е „розово“, а част от най-добрите играчи трудно намират пари за храна. За да преживяват Манол Манолов работи като хамалин, а Пижо Миланов е леяр. От приказка на приказка Мирски и Михайлов стигат до споразумение да обединят ЦДВ и Септември. Обединителното събрание е проведено вечерта на 4 май 1948, а на следващия ден е подписан и Обединителният протокол.

Новосформираният клуб носи името „Септември при ЦДВ“, а за негов председател е избран генерал Боян Българанов...
Датата е 5 май 1948 година! Началото на една легенда, закърмена с любов и всеотдайност – ЦСКА! Подвигът се превръща в синоним на „червената“ страст. Няколко месеца по-късно е спечелена първата шампионска титла, но големият успех е съвсем друг.

ЦСКА няма пари, за да започне първенството, а Иван Мирски е принуден да вземе заем (който впоследствие е върнат) от ТКЗС-то в родното си село Петърч. Местните от своя страна на доброволни начала изкопават хиляди чимове от покрайнините на селото, за да се поднови тревната настилка на терена, на който играят Нако Чакмаков, Симулята, Геренски, Пижо Миланов, Стойне Минев...

Когато посееш любов, ще жънеш любов. Може би точно поради тази причина създаването на „армейския“ клуб промения не само футболната, а и спортната история на България. Сила, непримиримост, безброй победи, воля, гордост и чест... Така можем да определим тези 67 години от съществуването на ЦСКА!

Никола Станчев, Петко Сираков, Стефан Божков, Ваната Колев, Георги Найденов, Симулията, Пижо Миланов, Гацо Панайотов, Крум Янев, Гацо Стоянов, Жоро Найденов, Кирил Ракаров, Еньо Вълчев, Продан Гарджев, Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков, Паро Никодимов, Йордан Биков, Георги Костадинов, Андон Николов, Нораир Нурикян, Здравка Йорданова, Светла Оцетова, Йордан Митков, Николина Щерева, Петкана Макавеева, Петър Лесов, Георги Райков, Асен Златев, Цветана Божурина, Верка Стоянова, Таня Богомилова, Христо Марков, Атанас Комшев, Севдалин Маринов, Румяна Нейкова, Весела Лечева, Валентин Йорданов, Мария Гроздева, Йордан Йовчев, Митата Якимов, Жоро Денев, Никола Цанев, Джони Велинов, Георги Димитров, Христо Стоичков, Любо Пенев, Емо Костадинов, Митко Бербатов, Мартин Петров, Стилян Петров ...

Десетки покорени върхове, стотици титли, хиляди медали, милиони победи... Това е ЦСКА! И не само...
За тези 67 години „армейците“ се превърнаха в нещо повече. Това е начин на живот, любов предвана от баща на син. Не е само страст – усещане е! Не са само 90 минути – цял живот е! Не е само екип – кожа е! Не е само публика – семейство е! Не е просто отбор – ЦСКА е! Честит рожден ден на най-титулувания български отбор!

Явор Пиргов