Още по темата

 

Безспорно най-известната, най-черната, най-скандалната среща Левски - ЦСКА е финалът между двата отбора за Купата на България от 1985 година.

Още по темата

 

Още по темата

 

„Червените“ го печелят с 2:1, но резултатът определено не е най-интересното от вечното дерби.

Финалът на 19 юни 1985 година, стадион: „Васил Левски“

Левски тъкмо си е осигурил трета шампионска титла преди финала, а това не е правено от друг клуб, освен от ЦСКА, от десетилетия. Класата на „сините“ е наистина стряскаща за всички противници, а гарантирана и с опита, Левски вече се е утвърдил като най-силният отбор в България. Според мнозина именно това е най-силният тим в историята на клуба. До злополучния финал има 7 поредни успеха над големия съперник, което за онова време е рекорд.

Съставът на „сините“ постига успехи и в Европа, като в две поредни години елиминират Щутгарт, като единият път швабите са шампион на ФРГ.

В другия лагер тече смяна на поколенията, защото златният състав, станал първенец в четири поредни години и записал исторически победи над Нотингам, Ливърпул и Байерн, е в залеза си. За ЦСКА играе легендата Стойчо Младенов, но по това време той е с тежка контузия и отпада за важната среща.

Мястото му в титулярния състав заема все още младия Христо Стоичков, който след време ще се превърне в най-голямата легенда на българския футбол, като това е едва второто дерби за него, което стартира от 1-ата минута.

Само три седмици преди финала пък се разиграва трагедията на „Хейзел“ между Ювентус и Ливърпул и държавата разпорежда всичко да се следи под лупа – около стадиона, по него, феновете, футболистите и т.н.

На терена

Мачът започва нормално и противно на очакванията, „червените“ не отстъпват игрово. Даже напротив. Всичко се развива като по мед и масло до 26-ата минута, когато Георги Славков си повежда топката с ръка. Николай Илиев и Борислав Михайлов спират да играят и искат фаул. Такъв обаче няма и „армеецът“ открива резултата. След попадението Славков дразни синята публика с жестове и искрата на пожара вече е запалена.

В 53-ата минута рейд на Марков завършва със спорен фаул, който е завършен с гол от Илия Войнов – 2:0 за ЦСКА. След това Войнов пада в наказателното поле и е отсъдена много спорна дузпа. Побеснелите левскарите моментално се втурват към главния съдия Аспарух Ясенов и Боби Михайлов на два пъти го бута силно. Секунди след това вратарят спасява удара на Славков и интригата остава жива, но нервите вече са взели връх.

След това Николов замахва да удари Славков в центъра на терена. После бранителят на Левски влиза зверски в краката на Ради Здравков, което довежда до кръв на терена и директен червен картон. Играчът на „червените“ моментално е откаран в болница, а най-лошото настъпва в следващите секунди, когато Спасов хваща за гушата фаулиралият го Костадин Янчев. В спора се включва и 19-годишният Стоичков и настъпва здраво меле.

Спасов и Янчев са изгонени моментално, а цяла България става свидетел на грозните сцени. До края Сираков връща един гол от дузпа, но Левски няма сили за равен и губи мача. След неговия край реферът е сблъскан и обиждан и никой не предполага после какво ще се случи.

Митове и легенди

И до ден днешен не е ясно какво точно се е случило в тунела, но се говори за взимащ страха бой, множество цветущи псувни, за счупено ребро на главния съдия, потрошена на парчета купа, за хващане на гуша за гуша от страна на Шпайдела и Симолията. Но всичко са легенди и още никой не е признал какво точно се е случило. Единственото сигурно е, че Иван Шпатов, председател на БФФ, влиза в съблекалнята на ЦСКА, за да поздрави победителя.

„След последния съдийски сигнал Аспарух Ясенов бе обкръжен от футболистите на Левски. Между тях бяха Борислав Михайлов – вратарят на националния отбор, Наско Сираков – също национал и бивш състезател на Сарагоса и Еспаньол. Удряха го, обиждаха го, заплашваха го, бутаха го… докато ние празнувахме успеха и нашият капитан Георги Димитров държеше трофея пред възторжената публика на ЦСКА. На 19 години се радвах на първата си купа, спечелена в първия ми сезон с отбора на армията“, пише Стоичков в автобиографията си „100 на 100 Стоичков“.

Наказания

Още на следващия ден всички говорят, че Левски и ЦСКА ще получат жестоки наказания. Така настъпва 21 юни, когато гилотината е пусната, а на следващия ден официално обявена. Решението е шокиращо – футболните клубове Левски и ЦСКА са разпуснати, ръководителите им Кръстю Чакъров и Борис Станков изхвърлени от областта на спорта и физкултурата, отнемат се треньорските права на Шпайдела и Симолията, а завинаги от футбола са изключени Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев и Емил Спасов от Левски, както и Христо Стоичков от ЦСКА.

Наско Сираков пък е със спрени права за 1 година. Титлата на „сините“ и купата на „червените“ са отнети, като двата клуба са лишени от евроучастие. Левски приема името Витоша, а ЦСКА става Средец.

Една от версиите гласи, че лично Тодор Живков е разпоредил тежките наказания, а разговорите с него, да смекчи санкциите, са ударили на камък. Левски е по-ощетеният клуб от партийните решения, макар хора от властта да заявяват: „Левски приема решението на ЦК с отворени обятия“. Напрактика е спряно развитието на най-силния отбор в историята на „сините“, чиято средна възраст по това време е около 24 години. ЦСКА пък така или иначе се намираше в процес на подмладяване. Най-потърпевш от всички е Емил Спасов, който три дни преди финала е подписал договор с Порто, който през 1987 година печели КЕШ. В преговори с „драконите“ е и Пламен Николов, но те приключва преждевременно.

Стоичков пък временно приключва с футбола и отива в Стара Загора, където да изкара военната си служба. Той се включва в мачлета на поделенията, където класата му не остава незабелязана.

Така Витоша започва новия сезон с липса на играчи във всяка една линия, докато „армейците“ са без най-големия си талант. Двата гранда завършват сезона на 4-то и 5-то място, а шампион става Берое. Милицията пък следи изкъсо феновете им – дали наричат любимите си отбори със старите им имена.

Скандалът засяга и националния отбор, като селекционерът Иван Вуцов не може да разчита на четирима основни играчи за световното първенство в Мексико през 1986 г. Половин година по-късно все пак Партията омеква и наказанията едно по-едно започват да падат. Михайлов и Сираков са реабилитирани, а след това и останалите.

През 1987 година Средец става ЦФКА Средец, а столичните отбори си връщат оригиналните имена чак след 10 ноември 1989 година. Тогава са им върнати и отличията от 1985 година.

В годините случаят се опитва да се потули и телевизията никога повече не го излъчва.