През изминалите дни пристигнаха добри новини от Лозана за родния волейбол. Мъжкият национален отбор ще играе пак в първа дивизия на Световната лига. Международната федерация увеличи броя на страните на 12 и България получи уайлд карт. По този повод и други волейболни теми, президентът на българската федерация инж. Данчо Лазаров говори пред камерата на "Резултат" по телевизия Bulgaria On Air. Публикуваме интервюто с известни съкращения. Целия разговор с инж. Лазаров може да видите във видеото.

- Г-н Лазаров, преди дни се завърнахте от Лозана с добри новини за родния волейбол – националният ни тим при мъжете се завръща в първа дивизия на Световната лига. Разкажете малко повече за взетите решения на заседанието?
- Новият формат е предизвикан най-вече от новата философия на ръководството на световната федерация по отношение на значимостта на Световната лига при мъжете и Гран При, при жените. Стремежът е да се повиши интересът към тези световни волейболни събития, тъй като в тях участват всички звезди във волейбола. Идеята е публиката да отиде в залата, да има допир до тези състезатели – да види тяхната игра. Освен това по този начин се повишава и интересът от страна на медиите, от страна на социалните мрежи. Искам да отбележа, че решението за това да станат 12 отбора, вместо 8, не е продиктувано от това да се намери място на Русия в Лигата. За нас е радващо, че бяха дадени уайлд кард на България, Русия, Белгия и Аржентина.

- Всички наши мачове в Световната лига обаче ще бъдат извън България, защо се получи така?
Ние сме на 10-то място, беше ни дадена възможността да участваме в жребий, който обаче бе спечелен от Русия. Така руснаците получиха право да организират деветия турнир. За съжаление, заради регламента, българските приятели на волейбола няма да могат на живо да гледат световните звезди, а нашата група е много интересна. Но съм сигурен, че и по телевизията ще можем да видим най-доброто. Аналогично се развиха нещата за Гран При. Там бяхме, по начало, във втора група и успяхме да вземем турнира за финалната четворка. Мисля, че е крайно време женският ни национален отбор да намери място сред най-добрите и очаквам пълна мобилизация, за да можем да спечелим файнъл фор в България, за да преминем към първа група.

- Все пак съществува ли поне малка вероятност да приемем финалите от Световната лига?
- Нямаме шансове да бъдем домакини на финалите от Световната лига. За тази цел трябва да участваме в една процедура, вид търг и очевидно натискът за тези финали ще бъде много голям. Когато получихме правото да организираме финалите на Световната лига през 2012-та година, платихме 550 хиляди долара – и това е само за правото да организираме турнира. Отделно са останалите разходи.

- Колко струва една такава организация?
- Около един милион.

- А как се намират тези пари във времена на криза?
- Трудно. Ние затова си мерим крачките спрямо това, което можем да си позволим. Имаме много силна подкрепа от страна на правителството и на Министерството на спорта – без тях не бихме могли да се справим.

- През октомври обаче сме съдомакини на Европейското първенство заедно с Италия. Как върви организацията?
- Имаме екип, който работи денонощно по организацията на Европейското първенство. Това е едно много крупно събитие, с много ангажименти от страна на организаторите – финалът е при нас, отделно тук ще се проведе и конгресът на Европейската конфедерация като ще пристигнат над 150 делегати от различни страни. Но ние вече имаме опит в този тип организация, надявам се, че ще се справим.

- Преди дни Николай Николов сподели, че са си поставили за цел влизане в топ 4, така ли е?
- Топ 4 е пътят към медалите. Много се радвам, че това идва отдолу, че самият отбор си е поставил такава цел. Наистина заслужаваме едно добро класиране и представяне на нашия отбор на Европейското.

- Как ви изглежда в момента националният ни отбор?
От това, което видях срещу Франция, както и в Баку  – аз съм оптимист за бъдещето на тима ни. Искам да поздравя момчетата – и Владо, и Боян, който се завърна, и Андрей, и Тошко Алексиев. Всички в отбора са изключителни професионалисти и съм сигурен, че ще направят необходимото България да се представи добре у дома на Европейското първенство и после на олимпийската квалификация в Германия.

- Как ще коментирате факта, че един от близнаците – Валентин Братоев, не бе повикан в отбора. Вярвате ли в това, че талантът може да бъде пренебрегван за сметка на дисциплината?
- Изключително право и отговорност е на националния селекционер да прецени кого да извиква в състава. Когато Пламен Константинов ни информира за решението си, ние го приехме без да правим какъвто и да било коментар. Какви са му аргументите и мотивите, сигурно има достатъчно такива.

- Някога месил ли сте се като съвети в работата на който и да било селекционер за състава? Позволявал ли сте си подобно действие?
- Вижте, винаги сме обсъждали нещата. Когато дойде предложение от националния селекционер, имаме определени въпроси, както и той към нас. Например, Константинов подходи много точно в този случай – изтъкна си аргументите и ни убеди в неговата правота, съответно ние приемаме мнението му. Имали сме дълги разговори по отношение на стратегията. В смисъл такъв – дали да включим някои млади състезатели или не; дали да се опрем на някои опитни играчи, които биха ни помогнали в една такава битка, която ни предстои сега. Това е въпрос на стратегия. Освен това, ако имаме някакви планови намерения за бъдещето на отбора – ние ги казваме на треньора. Но никога не му казваме: „Пусни този, извади онзи“, защото тогава каква е ролята на националния треньор?! Досега не сме си позволявали подобно нещо!

- Г-н Лазаров, като ръководител на волейбола, като бизнесмен – как ще коментирате упадъка на клубния ни волейбол?
- Тази ситуация не е само в България. Виждате една световна сила във волейбола като Сърбия и те са не по-далеч от нас. Те имат обаче друга система, която не знам кога ще започне да действа изцяло при нас – това е ролята на общините. Основният двигател в Сърбия е общинското финансиране на отборите. Общините са отворени към финансирането на спорта, към онези видове спорт, които карат децата да влязат в залите да спортуват. Мисля, че общините вместо да финансират разни полузападнали футболни отбори, които по своята същност са професионални, то по-добре да дават пари за масовия спорт и за развитието на детско-юношеските формации. За щастие у нас има вече такива общини като тази на Монтана, на Добрич, на Разлог…

- А какво решение да намерят волейболните ЦСКА и Левски, за да оцелеят?
- Не знам какво точно стана с волейболния Левски, но реално всичко е свързано с финансиране. Това е големият проблем.

- Добре, защо най-обичаният спорт у нас, на клубно ниво, не може да си намери своите спонсори?
- Малко са хората, които дават пари за спорт – даже въобще ги няма. Въпреки че биха могли да имат полза. Не знам, за мен това е един много съществен проблем. Някои казват, че е заради закона за спорта, но този закон както и да го променят, трудно би вкарал парите в спорта. Според мен трябва да бъде преоценена ролята на едно спортно събитие и възможностите на една компания да се рекламира. Как това става в другите страни? Но ето, сега за Европейското първенство, което предизвиква зрителски интерес, залите ще бъдат пълни – няма спонсори.

- Оптимист ли сте за развитието на българския спорт, не само за това на волейбола?
- Как да ви кажа – аз съм оптимист, тъй като по-зле от това не можем да бъдем. Оттук-насетне можем да вървим само нагоре към върховете!

Интервю на Ваня Симонска, TV Bulgaria On Air