Ювентус започна трагично сезона, но набра скорост след 11 поредни победи и вече е само на 2 точки от лидера Наполи. Championat.com даде пет причини защо торинци ще спечелят пета поредна титла.

Тактическа гъвкавост

През лятото на 2012 година Антонио Конте направи тактическа революция в Ювентус. Неговата схема 3-5-2 беше с много мощ в средата на терена и двама крайни защитници с по два бели дроба – Стефан Лихтщайнер и Квадво Асамоа. Тактиката на Конте донесе успех в Италия, където конкуренцията не беше на ниво. В Европа обаче "старата госпожа" претърпя редица крахове, отборът беше предсказуем.

През лятото на 2014 г. Конте напусна поста, а на негово място беше назначен Макс Алегри, благодарение на когото Юве в момента има невероятна тактическа гъвкавост. Неговата любима схема е 4-3-1-2 и тя даде резултат в миналогодишното издание на Шампионска лига, когато "бианконерите" стигнаха финал. Той обаче използваше и 3-5-2, когато Юве трябваше да се защитата. Така стана при реванша срещу Монако във Франция – 0:0.

Алегри научи играчите си да се трансформират в двете схеми по време на мачовете, което обърква съперниците. При 4-3-1-2 Андреа Пирло придаваше сигурност на централните защитници, а крайните бранители получаваха много по-голяма свобода в атака. Алегри успя да намери място на терена и на великолепната четворка Пирло, Видал, Маркизио и Погба, което беше в основата на впечатляващия минал сезон.

Спецът продължава умело да жонглира с тактическата гъвкавост на футболистите си и по време на победната серия в първенството от 11 мача. 8 пъти използва 3-5-2, на 4-3-2-1 залага от време на време, например в мача с Милан, залагаше и на 4-3-3 с Хуан Куадрадо, но тази идея постепенно избледня.

Лявата схема е от мача с Рома, дясната от мача с Милан.

Способността да се приспособява към противника

Друг камък в градината на Антонио Конте – отборът му никога не се отклоняваше от избрания стил на игра. Някои неща и да не вървяха, той постоянно разчиташе на същите средства. Алегри научи Юве да играе по-различен начин, да бъде по-гъвкав. В сегашният отбор на торинци има три определени модела. Нека ги видим с примери от някои мачове:

1.Удинезе – Ювентус 0:4 – натиск на противниковата врата още от 1-ата минута. "Старата госпожа" вкара ранен гол, после задържаше спокойно топката (62%) с къси пасове (663, точност – 89%) и атакуваше при първа възможност.

2.Ювентус – Милан 1:0 – Алегри знаеше, че "росонерите" ще се защитават и измести фокуса на играта от фланговете към далечните удари. В крайна сметка, Юве направи две светкавични атаки, едната завърши с гол и спечели дербито. Тук Ювентус постепенно натиска съперника си, за да унищожи мощната отбрана на съперника.

3.Ювентус – Фиорентина 3:1 – Тук любовта на съперника към открития футбол е всеизвестна. Алегри заложи на контраатаките, Юве издебна удобните моменти и с две светкавични атаки спечели мача. Тимът изглеждаше по-слаб – 41% владеене на топката и 421 паса. Но на кого му пука?

Огънят в очите на Пауло Дибала

Все още е тинейджър, чертите на лицето му издават младостта и неопитността, но в очите има невероятен огън. В тях се вижда как летящ орел гледа плячката си. Той е един ловец, хищническото му чувство пред гола нараства с всеки изминал мач. Ако основната му цел бе да замени Карлос Тевес, вече е напълно изпълнена. Благодарение на Погба, Кедира и Маркизио, Алегри имаше възможността да даде по-голяма свобода на Дибала. Пауло даже е по-ефективен от Тевес и това е само началото – той расте с всеки изминал ден. Вече е основен играч на Юве и с най-голямо вдъхновение за 11-те поредни победи в Серия "А".

Невидимият гръбнак

Ювентус е пълен с харизматични личности, това не е изненадващо, но някои не блестят на общия фон като Дибала и Погба. Приносът на Клаудио Маркизио в играта на Юве обаче е невероятен. Той е централният халф, играе между Погба и Кедира. Позицията му е ключова и в двете фази на играта и статистиката му не е като на Дибала. Даже още няма гол през този сезон, но е играч "две в едно". Умело отнема топката и с един пас буквално разкъсва защитата на противника, давайки началото на головите атаки и също толкова умело извежда съотборниците си на чисти позиции с пас в коридор.

Маркизио е като устройството, което регулира дишането на "старата госпожа". На мач прави по 91% паса, в това число дълги, къси, извеждащи. Значението му за отбора е трудно да се опише с думи. В началото на сезона беше контузен и не игра и Юве просто изглеждаше като разграден отбор, който не можеше да печели. Пропусна осем срещи и в тях торинци спечелиха 10 точки. Игра в 13 срещи, в които точките са 35. Достатъчно!

Отборната работа

Лео Бонучи е способен да направи грешка, която да накара Макс Алегри да си скъса сакото от яд (б.р. - мача с Карпи), Пол Погба не започна сезона добре, Марио Манджукич също. Имаше куп индивидуални грешки, но Ювентус играеше като отбор и те бяха замаскирани.

Грешките вече са намалени до минимум, а Ювентус е като скелет, който всяка година прибавя чифт нови елементи. Не е изненадващо, че сегашните лидери Лихтщайнер, Бонучи, Киелини, Бардзали, Маркизио, Погба и, разбира се, Буфон, от години се разбират перфектно помежду си. Новите също бързо се вписаха в отбора. Примерите са Сами Кедира и Дибала. В момента Ювентус изглежда като династия.