Отборът, който се класира на финал, е там, защото го заслужава. Въпреки че препятствията до финала могат да бъдат различни от гледна точка на трудност. Обстоятелствата могат да бъдат различни. Това, което е важно накрая обаче, е да бъдеш там - на финала. И в Милано ще бъдат Атлетико и Реал Мадрид, макар че точно тези два отбора стигнаха дотам по два напълно различни пътя.

За пътя на Атлетико няма какво да говорим - много повече труд и съперници от по-висока класа. Единствено на осминафиналите срещна уж по-лесен съперник. Но любопитното е, че точно там имаше най-много трудности. ПСВ постави момчетата на Симеоне на ръба, за да се реши всичко с дузпи. Отборът изстрада победата си и стигна до четвъртфиналите, където вече го чакаше най-тежкият съперник - Барселона на Луис Енрике. 

"Червено-белите" се впуснаха в предизвикателството и се наложиха над Барселона, като на моменти накараха звездите на каталунците да изглеждат сякаш току-що за първи път са се събрали да играят заедно. Класираха се напред и така дадоха заявка за нещо още по-голямо. От аутсайдери се превърнаха в кандидати за трофея. Само за 180 минути. Жребият отреди страшният Байерн на Гуардиола да бъде последната пречка преди финала. Срещу немците, особено в реванша, се появи и мъничкото късмет, от който всеки шампион има нужда в някакъв етап от надпреварата. И, разбира се, Свети Облак, който на "Алианц Арена" направи достатъчно, за да може да бъде канонизиран.

Пътят на Реал Мадрид е съвсем различна история. На осминафиналите се изправи срещу една Рома, която в нито един момент не показа способност дори да обезпокои "белите". Двубоят приличаше повече на разходка срещу съперник, който не е свикнал да играе в мачове на такова ниво. На четвъртфиналите се изправи срещу Волфсбург. Отбор, който се намираше в затруднено положение в Бундеслигата, но който противно на прогнозите затрудни и в голяма част от двубоя дори се наложи срещу тима на Зидан. Поднесе изненада с победа с 2:0 в първата среща, в която представянето на Реал беше ужасяващо. Вълците обаче не можаха да се справят с духа на "Бернабеу". Рецитал на Кристиано и обрат, който прати Реал на полуфиналите. 

И на полуфиналите Сити отново беше на теория най-приемливият съперник. Отбор без опит и история в турнира. Въпреки това все пак беше съставен от фигури и имена, които изглеждаха достатъчно класни да затруднят Реал повече, отколкото предишните им съперници. Но не стана така. Сити беше мързелив, а звездите на отбора се скриха и в двете срещи. Реал трябваше да положи много малко усилие, за да стигне до финала в Милано.

И там обаче ще бъде различно. Атлетико обещава битка и ще накара Реал да покаже най-доброто от себе си, за да бъде вдигната купата с ушичките. На 28 май няма да има значение постигнатото преди това и кой как е стигнал до Милано. Финалите се печелят, не се заслужават.

Хайме Ринкон, в. "Марка", превод на вестник "7 дни спорт"