свързани статии

Не му простиха на бедничкия Кристиано Роналдо в европейската преса и социалните мрежи през седмицата. Англичаните, германците, французите, всички казваха едно и също: португалецът е непоносимо разглезен хлапак, коментирайки изявлението му след равния с Исландия, че съперникът имал "дребнав манталитет" и че нямало "да направи нищо на първенството".

Истината, разбира се е, че манталитетът на исландския отбор отговаря на неговите възможности. И ако амбицията на Португалия е да спечели европейската купа, за Исландия самото класиране за финалната фаза на голям международен турнир вече е голяма победа. А като добавим към нея равенството срещу отбор с традиции и талант като португалския, ставаме свидетели на най-епичния подвиг в историята на страната, откакто Леиф Ериксон откри Америка.

Роналдо не разбира това. Дребният манталитет е точно неговият. Трябва да го признаем: никога в историята на футбола не е имало някой, който да е едновременно толкова величествен като футболист и толкова глупав като човек.

Роналдо е най-доброто доказателство, че е възможно някой да бъде богат, красив и прочут, и в същото време да е един жалък и нещастен тип. И колкото да се обгражда с ферарита, ролсройсове и супермодели, той не постига вътрешен мир. И дълбоко в себе си не е щастлив. Но това, което хората трябва да разберат, е, че той не е виновен за това, че историята на живота му призовава към разбиране и прошка.

Баща му е бил алкохолик, почти не се е мяркал в живота му, и умира, когато Роналдо е 20-годишен. Ролята на баща беше узурпирана от шайка лешояди, чийто единствен интерес е да измъкнат максималната икономическа изгода от неговите успехи. Той не намери хора около себе си с достатъчно доброта, за да опитат да го накарат да стъпи здраво на земята. Вместо тях той има фалшиви обожатели.

За да разберем тази тъжна история, е достатъчно само да видим документалния филм "Роналдо", един паметник на неговия крехък нарцисизъм, пуснат миналата година в Лондон. В него Кристиано признава, че няма много приятели във футбола и че се доверява на малко хора. Един от малцината е Жорже Мендеш, неговият агент, който във филма изнася реч на частна вечеря с Роналдо и приятели.

Възхвалява с палячовска откровеност достойнствата на своя любим клиент, този, който му е донесъл най-много пари. Всеки нормален човек би зашлевил плесник на Мендеш, преценявайки неговите хвалби като подигравка. Обаче Роналдо ги приема с тържествената непринуденост на човек, който се смята за бог. Бедният. Под това тяло на Адонис суперстар всъщност се крие едно плахо разглезено хлапе. С толкова много късмет в живота, но и без никакъв късмет...

Джон Карлин , "Ел Паис"