Бесен, че му държат сметка заради клатушкането, продължило една седмица, Жозе Моуриньо се взе в ръце. Той първо предизвика света с думи. А после неговите футболисти го подкрепиха с действия. За повечето футболни мениджъри три поредни загуби може би няма да са кой знае каква причина за тревога. Но когато си Моуриньо, възхваляван като спасител на Манчестър Юнайтед, те са достатъчни, за да завалят подигравки. И те заваляха. Шумът стана още по-силен при прочитането на тимовия лист. Уейн Руни е изваден. Така, такааа...

Ето това е португалецът в неговия пълен блясък. Той взе тежки решения. Той направи големи промени. И той победи с много. Изваждането на Руни проработи. Даването на повече свобода на Погба в нападение проработи. Хуан Мата се развихри зад Златан Ибрахимович. Андер Ерера вероятно намери точното си място - изтеглен в дълбочина. Той пипна малко и тук, и там, и навсякъде.

Нещата започнаха добре за португалеца и продължиха още по-добре. Моуриньо направи съзнателното усилие да се съобрази с разстроените сърца и умове, особено след болезнения урок, получен в манчестърското дерби. "Момчетата се нуждаят от подкрепа, след като чуха и четоха жестоките коментари - написа той в своята страница в програмата за мача с Лестър. Което бе очевиден опит да създаде настройка "ние срещу целия свят".

Но притиснатият до стената Моуриньо запази по-добрите си редове за после, като подчерта защо точно той е човекът за тази работа. "Аз съм тук, защото този клуб има вълшебно привличане - продължи той. - Знаех какво ме очакваше. Някои са щастливи да изберат по-лесна работа; аз обаче винаги съм избирал трудните предизвикателства и никога лесните неща. Аз съм в Юнайтед след 3 трудни години за клуба. Каквато е и моята история - ето защо тук съм в моята естествена среда". 

Съдейки по стартовия му лист, това бе мениджър, готов да направи сериозни промени в търсенето на положителна реакция. Изваждането на Руни не беше кой знае какъв шок заради изпарилото се самочувствие на английския нападател, но това трябваше най-сетне да се направи. Оставянето на Фелаини на пейката бе другото необходимо зло. 45 минути по-късно Манчестър Юнайтед бе забил 4 гола пред очите на удивените си фенове. Които се чудеха дали някаква машина на времето не ги е върнала в онези времена, когато дори силни отбори бяха разкъсвани на парчета, без домакините дори да се изпотят. В онези времена, когато на "Олд Трафорд" още витаеше мистика. 

Нийл Моксли, "Сънди Мирър", превод на "7 дни спорт"