На Димитър Бербатов явно не му трябват пари, въпреки че на този свят всеки иска още и още, независимо колко има. Такива като него, натрупали солиден финансов капитал, отдавна са мислили и премислили как ще го управляват, след като секнат приходите, но държат да приберат последно 10 от играта. Българският нападател обаче не си дава зор и продължава да тупка топката, отхвърляйки оферта след оферта. Някои възможности за Бербатов бяха сериозни, други бяха откровени спекулации на чужди медии. Въпросът е дали на него му се играе футбол на високо ниво, или мисли да поритва в екзотична дестинация. 

Той е на такава възраст, че твърде вероятно следващият му договор да е последен. Така че химикалката може и да почака, преди да завърти подписа. През последните години Бербатов много правилно изгради около себе си солидна информационна стена, редуцирал е броя на хората, с които контактува, и относно бъдещето му не излиза и една буква информация. Нито къде и как поддържа форма, нито пък някой подхвърля какви са „бъдещите му футболни планове“. 

Анонсираната детска футболна школа „Бербатов“ засега не е видяла бял свят явно поради организационни и административни трудности, а благотворителните му изяви, част от които анонимни, а други посредством фондацията му няма как да не получават обществени аплодисменти.

Въпросът е дали той вече се е отказал от активна състезателна дейност, защото може да си го позволи, или смята да приключи кариерата си по подобаващ начин. Ясно е, че вече е твърде късно Бербатов да попадне в топклуб. Той игра в Манчестър Юнайтед и този му досег с облаците е достатъчен. От там нататък нямаше как асансьорът да не тръгне надолу и след като в един момент приключи и авантюрата в Солун, изведнъж Димитър излезе от светлината на прожекторите.

Това със сигурност е по вкуса на семейството му, а и неговата романтична натура вероятно не изпитва липсата на нещата около футбола – лагерите отдавна са му омръзнали, лафовете със съотборници са му дотегнали, той не е нито от пиячите, нито от кръшкачите и може би е решил, че вече е време да се прибере при трите си дами. Половинката му и двете му дъщери няма как да не оказват влияние при взимането на важни житейски решения, а избор на следващ отбор, респективно и на място за живеене на семейството, минава през дебати у дома.

Футболен агент, какъвто вече е приятелят му Мартин Петров? Едва ли. Треньор, каквито са други негови приятели? Бербатов по-скоро не е такъв типаж и не ни прилича на човек, който ще си къса нервите край тъчлинията. 

И отиваме към това, което ни анонсира Бербатов, когато обяви, че се отказва от футбола. Тук обаче има особеност, която не сме забравили – той не просто намекна, той в прав текст си каза, че в главата му се въртят големи неща. А някой да се върне в България и да оправи футбола ни, това е голямо нещо. Само да не стане като едно друго връщане и оправяне на държавата ни за 800 дни.

Е, на Бербатов бихме му дали повече, защото сме наясно, че трудно от дъното може да се изгради нещо истинско за такъв период от време. Той няма как да не знае рецептата, видял е с очите си как стават нещата, бил е част от процесите. Но за да седне на стола на Боби Михайлов, ще му трябва и подкрепа от високите етажи на политиката. Пък на Бербатов едва ли ще му се цапат ръцете с мръсотия… Но ще видим. В момента той играе на струната на достойнството и с бездействието ни показва, че не му се играе къде да е просто заради парите.

Желю Станков, "Тема Спорт"