Уотфорд не е мегаполис. Според лондончани дори не е и град, а част от столицата, отстояща на 17 километра от Зона 1 - "центъра", както биха рекли по нашите ширини. Но местните си го броят за град, а и така пише в google, както пък би се аргументирал всеки модерен човек, цъкащ в нета във всяка свободна секунда. Футболният отбор на Уотфорд обаче със сигурност е космополитен като самия Лондон. Миналата събота на терена с жълтите фланелки на този симпатичен тим излязоха играчи от 11 различни националности.

Ето го съставът на Интернационале, както бихме посъветвали местните да наричат своя отбор, по примера на онзи славен синьо-черен клуб от Милано:

На вратата бе Еурелио Гомеш, бразилец. Пред него - Камило Сунига, Колумбия, Себастиан Прьодл, Австрия, Жозе Холебас, Гърция, Мигел Анхел Бритос, Уругвай. Халфова линия в състав: Валон Бехрами, Швейцария, Нордин Амрабат, Мароко, Етиен Капу, Франция, Адлен Гедиура, Алжир. И в атака дуото Стефано Окака-Чука, Италия и Трой Дийни, Англия. На скамейката, на разположение на мениджъра Валтер Мадзари, който (както се разбира от името) е италианец, седяха:

Дарил Янмаат, Холандия

Бен Уотсън, Англия

Кристиан Кабаселе, Белгия (помните ли, игра и в Лудогорец).

Тези тримата влязоха в игра и помогнаха за победата над Евертън с 3:1.

Останалите на скамейката бяха Исак Съксес и Одион Игало (Нигерия), Костел Пантилимон (Румъния) и Джероум Синклеър (Англия). В отбора обаче има още много националности, освен 13-те, които се появиха в игра в събота. Гедриус Арлаускис е литовец, трети вратар. Рене Джилмартин е четвъртият страж, който е родом от Ейре. Хуан Карлос Паредес е от Еквадор, но рядко попада в групата. Северноирландецът Крейк Каткарт в момента лекува травма.

Адриан Мариапа от Ямайка идва с тима от Чемпиъншип, като изживя промоцията отпреди 2 сезона. Брайс Джаджедже е от Кот д`Ивоар, но се адаптира трудно към живота в клуба. А Роберто Перейра от Уругвай няма такъв проблем, просто бе наказан за мача с Евертън. Футболисти от 22 различни страни в една съблекалня. Говорят на 10 езика - английски, френски, испански, италиански, португалски, румънски, гръцки, немски, фламандски, литовски. Е, ако това не е интернационален състав...!

"Мога да псувам на всички десет езика - хили се лидерът на тази банда, капитанът Дийни. - Даже на жаргоните в отделните страни, защото еквадорците не те ругаят като уругвайците, например." Нападателят е колоритен тип, който събира в себе си цялата същност на този състав. Уотфорд е непредвидим, но това, което винаги трябва да очакваш от този съперник, е битка. Самият Трой Дийни се би с недоверието, а и със закона, в последните няколко години. През 2012-а влезе в затвора, защото нарита здраво студенти след скандал в пъб. Единият едва оцеля от ритниците и юмруците в главата.

Присъдата за футболиста бе за 10 месеца, но лежа само два за добро поведение. Днес е нов човек - пример за останалите в отбора и обединителна фигура. "Съблекалнята е невероятно място, толкова здрава група от играчи не съм виждал. Всички идват с огромно желание на тренировка, а между заниманията намираме време да сме заедно, дали ще е за снукър, видеоигри или просто разговори на кафе...Колективът е много здрав", разказва Дийни.

Мадзари потвърждава: "Толкова единна група играчи, а всички са от различни краища на света. Не е нужно да казвам нещо два пъти, всеки е концентриран и работи здраво. Губим, качваме се в автобуса, следва час мълчание и после започват майтапите. Когато сме стигнали дома, вече сме забравили загубата и се надъхваме за следващия мач." Интернационале от Уотфорд работи добре - седми е във Висшата лига, победи Манчестър Юнайтед и Евертън през сезона. Нищо, че говорят на 10 езика. Всички са заедно на едно наречие - това на футбола.

Материал на SportingLife