Тази история може да започне и около 17,50 ч в онзи следобед на 14 май 1995-а. И да опишем как хиляди по трибуните на "Анфийлд" бяха долепили ушите си до радиоприемниците, за да чуят какво става на няколкостотин километра на юг. Ливърпул приемаше Блекбърн в този слебодед, но по същото време Уест Хем играеше с Манчестър Юнайтед и се решаваше титлата на Англия. В сложен възел и сценарий по Хичкок, Алън Шиърър заби поредния си убийствено точен удар в мрежата на Ливърпул, но после домакините обърнаха до 2:1. И добре - за Блекбърн, че не играещият за нищо Уест Хем спря с 1:1 Юнайтед, та златото все пак отиде в Роувърс.

Шиърър подскачаше като полудял по терена след края. Прегръщаше головия си партньор Крис Сътън, мениджъра Кени Далглиш, всичко... Титлата бе негова. Заслужена награда за най-добрия нападател в страната, а вероятно и в Европа в този момент. Но историята не започва в онзи следобед на "Анфийлд", въпреки че това е един от няколкото момента, обрисували най-ярко кариерата на този феномен. Защото Алън бе такъв на терена - брат-близнак на гола, някой, когото не си представяхме, че няма да вкара във всеки мач.

Началото е далеч на север. После - на юг. В двата края на Англия се ражда и оформя един от най-великите играчи в историята на родината на футбола. Шиърър е джорди - знаете ги, онези странни хора от Нюкасъл и региона, които говорят сякаш различен от английския език, изглеждат като бикоборци, готови са да бранят дори с бой родното си място и любимите черно-бели цветове. Луди по футбола и Нюкасъл Юнайтед. Но съдбата отрежда не на севера, а в далечния южен Саутхемптън да открият таланта на нападателя. Изборът е до голяма степен негов - на 15 години трябва да реши коя от поканите на Академиите да приеме - Нюкасъл, Манчестър Сити, Саутхемптън или Челси.

Избира южния град, защото е бил два пъти по-рано в интерната на клуба за летни лагери и е останал очарован от хората, методите, треньорите и игрищата. Не бърка - в този отбор знаят как се работи с млади играчи. Шиърър дебютира като резерва за няколко минути при гостуване на Челси през март 1988-а, а две седмици по-късно е титуляр за първи път. "Алън, ще играеш. Дани Уолъс се провали на фитнес теста и започваш от първата минута", му казва треньор от клуба по телефона в 12,30 на обяд. Мачът е от 15 ч, а Шиърър си е у дома, както и останалите играчи. В онези години лагери преди домакинствата няма.

Няма и време да бъде нервен и притеснен. Стартира на върха на атаката срещу Арсенал и нанизва три гола във вратата на Сиймън - 4:2! След този сензационен дебют, има проблем. Всеки очаква да вкарва хеттрик всяка седмица. Всички, освен мениджъра на Саутхемптън и хората от клуба, които постепенно го налагат без да избързват. През сезон 1988-89 г. играе едва 10 мача, без да вкара гол. Следват 7 попадение в следващите две години, преди през 1991-ва талантът му вече да е очевиден за всички. На 21 Алън Шиърър вече е готов за големи дела. Завършва сезон 1991-92 г. с 21 гола във всички турнири и дебютира за Англия.

Разбира се, вкарва - при победата с 2:0 над Франция, редом до човека, когото смята за свой идеал на нападател - Гари Линекер. Но не успяват да направят партньорство, защото легендата се отказва след Евро 92. И кой друг да бъде избран да води атаката на "трите лъва"? Няма никакъв спор - Алън Шиърър. Същото лято деветката приема офертата на Блекбърн и отива в този отбор, въпреки че на вратата чука и сър Алекс Фъргюсън с предложение да го вземе в Юнайтед. Но шотландецът уточнява, че Алън трябва да почака 3-4 седмици, за да се направи сделката, защото клубът чака да продаде трима играчи, за да събере парите.

"Кени Далглиш дойде в дома ми. Не увърташе, просто ми каза - искаш ли да играеш за мен и Роувърс? Имаме големи амбиции, ти също. На нас ни трябва най-добрият за голове, а на теб - клуб с високи цели.", описва преговорите Шиърър. Цената му е 3,3 милиона лири. За тогава - много пари. Струва си всяко пени. 16, 31, 34, 31. Това не са печелившите номерчета от тотализатора. А головете на Шиърър само в първенството за четирите му сезона в синьото и бялото на Блекбърн. Ако искае да видите пълните статистики с попадения във всички турнири за периода: 22, 34, 37, 37. Като първият сезон е белязан от травма, мачовете му са само 26.

Общо вкарва 130 пъти в 171 участия за Роувърс, което е зашеметяващ коефициент. Не говорим за 30-те или 40-те години на XX в., а за последното десетилетие преди новия милениум. Днес такива са статистиките на Меси и Роналдо при това в първенство, което е спорно дали може да се сравнява като напрежение и динамика с английското от 90-те. 1995-а е годината на титлата на Блекбърн, като след нея идва и първото колебание на Алън дали да продължи в клуба. Далглиш се оттегля, а той е главният фактор, който мотивира нападателят да подпише с Роувърс.

Остава още един сезон, въпреки че през лятото на 1995-а сър Алекс отново се обажда. Официална оферта няма, но е ясно, че Фъргюсън не звъни, за да чуе как е хендикапа на Шиърър на голф. Година по-късно английската машина за голове блести на Евро 96, вкарва пет пъти в пет мача. Това първенство е и преломен момент в кариерата му по две причини. "Разбрах, че може да не спечелиш турнир, в който си категорично най-добрият отбор - разкрива същото лято. - Ние бяхме с класа над Германия, а на финала щяхме да бием Чехия, при цялото ми уважение към тях. Но проклетите дузпи..."

Месец по-късно Англия избира Глен Ходъл за селекционер и той назначава нов капитан - Алън Шиърър. А нападателят изживява и още една своя мечта. На 25 юли Манчестър Юнайтед отправя оферта за 12 милиона лири към Блекбърн. Отказана. Шиърър иска клубът да разгледа следващо предложение и заявява, че би напуснал само заради клуб, който се бори за титлата. На 29 юли телефонът в дома му звъни - от другата страна на линията е Кевин Кийгън. В този момент той е мениджър на Нюкасъл и се готви за атака към първото място, заето отново от хегемона Юнайтед.

По-малко от денонощие по-късно Алън е представен пред 15 000 джордита, които пеят името му пред терасата на кмеството, а на гърдите му е фланелката, която обича от дете. В родния му град на този 30 юли 2006-а вали, а колко сълзи се леят... Сълзи на радост. Момчето си отива у дома. Шиърър за трети път се разминава с Юнайтед, а отношенията му с Фъргюсън и до днес остават хладни заради това. Цената му е 15 милиона лири. Днес това се равнява на около 26,5 милиона. Но днес голмайстор от неговия калибър би струвал поне 3 пъти повече.

Романтиката е хубаво нещо, но - Шиърър го чака работа. И той се захваща с това, което прави най-добре. 206 гола в 405 мача за Нюкасъл в 10 прекрасни сезона. Е, три от тях са белязани от тежки контузии, но нищо не е в състояние да угаси любовта на Алън и джордитата. Всъщност, опитва се да го направи един човек. Рууд Гулит се появява в Нюкасъл на мястото на Кени Далглиш (който пък е сменил Кийгън) и иззема водещата роля в клуба. Егото на холандеца е сериозно, той иска да е звездата на шоуто. Но е ясно - когато там е номер 9, няма никакъв шанс.

Гулит и Шиърър не се разбират добре. Последната капка е оставянето му на скамейката за дербито със Съндърланд, което тимът губи и се смъква в зоната на изпадащите през есента на 1999-а. Начело на отбора застава Боби Робсън и първите му думи към Алън Шиърър са: "Синко, през 1997-ма ти не дойде при мен, но сега аз дойдох при теб". Шиърър има оферта от Барселона на Робсън две години по-рано, но я отказва.

Един от първите въпроси във всяко интервю с този голов терминатор е: "Бихте ли разменил годините си в Нюкасъл за някой трофей?". Защото такъв в родния си град Алън не печели. "Не, разбира се. Аз съм горд, че носих черно-белия екип.". Както и, че бе капитан на Англия на Мондиал 1998 и Евро 2000. Шиърър се отказа след европейското в Белгия и Холандия с 30 гола за родината си.
В клубния футбол има 379.

Днес седи на удобното канапе на BBC и анализира играта на други. Преди дни в студиото на предаването-икона "Мач на деня" се говореше за това колко висока е класата на Златан Ибрахимович. Фил Невил, седящ до Шиърър, тръгна да говори за "световно ниво", но се спря, направи пауза и каза: "Неудобно ми е да говоря такива работи в негово присъствие...", кимайки надясно към Алън. Той е най-големият, виждан във Висшата лига, когато стане дума за голове. 260 е рекордът в надпреварата, поставен от него. Следващият, който още играе, е Уейн Руни със 194. Обзалагаме се, че няма да го настигне. Нито пък Джърмейн Дефоу с неговите 151 гола. Серхио Агуеро - другият действащ нападател в топ 20, е със 112 попадения във Висшата лига.

На върха седи гордо и непоклатимо името на човека-гол. Онзи, чиято вдигната ръка за поздрав стана символ на топовни шутове в мрежата, безпомощни вратари, убийствена игра с глава и наказателни акции на всеки стадион на Острова. Шиърър. Алън Шиърър.

Материал на sportinglife.bg