Ако просто констатираме за пореден път, че Лудогорец са се оляли или пък, че са преминали границата на добрия тон, няма да сме в час. В случая интересно е да се разсъждава защо от Разград държат всички да знаем, че са недосегаеми и за тях работят други правила – както в държавата, така и във футбола в частност. 

При тях вече го има момента на пренасищане от успехи и на разглезване от липса на конкуренция. Ама наистина е много тъпо да си абсолютен доминант в една област, останалите да са просто обикновени подгласници, а на теб да не ти обръщат достатъчно внимание. Или ако изобщо нещо се в пусне в обръщение в словесния поток между запалянковците, то да е свързано с 15-те човека публика на шампионския мач на „Лаута”.

В момента Лудогорец се държи като Азис преди години. Когато нямаше кой да му обърне достатъчно внимание, а той имаше ангажименти с баснословни доходи, зорлем се навираше в погледите на тези, които не го обичаха и дори го ненавиждаха. Азис дори стигна до там да си снима задните части на билборд и го закачи не къде да е, а на метри зад паметника на Васил Левски. И отново всички говореха за Азис – докъде е стигнал, колко бил нагъл и нямал чуството за усещане.

Е, сега с Лудогорец е нещо подобно. Само дето не знаем дали последната им акция е резултат на съветите на пиари и продуценти, както е при фолкизпълнителя, или просто вече се чудят как да покажат на останалите, че могат да правят когато и каквото си поискат.

Въпросната акция е случая с наказанията от гостуването на Лудогорец на Локо Пловдив. Ясно е като бял ден, че санкциите не са справедливи и изобщо няма да изпадаме в подробности дали Дяков силно или слабо е бутнал/блъснал съперниковия футболист и какво е искал да направи играча на Локо Пловдив Велковски, за да отнесе санкция от 3 мача. Това стана за няколко секунди. Въпросът е какво се случи след това.

Съдията Николай Йорданов, който получи не малко наряди за мачове на Националната кауза през последните години, написал доклада си по начин, който е угоден на единия клуб. Само можем да гадаем дали между него и Каузата има особени чувства. Но нищо чудно и това да ни покажат хората от Разград – те никога не държат нищо скрито, точно като Азис държат всичко безпардонно да стигне до широката маса хора. Неслучайно една вечеря на хора от клуба със съдии се разбра от всички. И други клубове са имали особени отношения със съдии, но за някой излизали ли са кадри за такива вечери в ресторант? 

А помните ли случая със закъснялото наказание на Прохазка за това, че Анисе е паднал върху обувките му? Всичко щеше да е мирно и тихо, но понеже от Левски нещо се усъмниха в някакви картотеки, за назидание им показаха кой кара влака в БФС.

И този случай ще мине и замине. Само, че сега някой от Разград ще пита ли как наказания за три мача Велковски ще изкара месеца? Защото на Дяков едва ли му пука, че може да бъде глобен. Поне той не бе губил човешки образ, какъвто вече липсва при много от съотборниците и ръководителите му. Но така е, когато един път клубът е предприел стратегията на Азис – скандал, провокация, показност, безпардонност, талантът остава на заден план, защото обществото иска зрелища. Е дай сега като имат спортно-техническо превъзходство, да си показват и магариите – това наблюдаваме не от вчера.

Съдийски слугинаж, отличен медиен комфорт, подизпълнители, приятелски настроен БФС и изобщо всички видове застраховки работят за Каузата безотказно. Разликата обаче е, че Азис никога не е пял в кръчма пред 15 човека, а десетки столове и маси да стоят празни.

Коментар на Желю Станков, "Тема Спорт"