свързани статии

Вратарят Александър Георгиев, който през този сезон дебютира в Националната хокейна лига за Ню Йорк Рейнджърс, планира да пътува до България през лятото. Това заяви той в интервю за сайта eurochicago.com.

22-годишният Георгиев е роден в Русе, но още като дете напуска страната и заедно със семейството си се премества в Москва, където започва да се занимава с хокей на лед на 5-годишна възраст, а от 7-годишен застава на вратата. 

Баща му е българин, а майка му - рускиня. Той има руски паспорт и е младежки национал на "Сборная", с който печели сребърен медал на Световното първенство до 20 години в Хелзинки 2016 след драматична загуба на финала с 3:4 след продължение от домакина Финландия. Георгиев е първият играч, роден в България, който играе в Националната хокейна лига.

"Любимото ми място е Русе, където съм се родил и съм бил най-дълго време, и това е градът, който познавам най-добре. Харесва ми центъра и неговите красиви места. Това лято съм планирал пътуване до България. Най-вероятно през юни", коментира той.

Георгиев обещава, че ако някой ден спечели купа "Стенли", ще донесе трофея или поне шампионския медал в България. "Искам да им благодаря за поддръжката (на българите) и да им пожелая щастие и всичко най-добро! Надявам се, че все повече хора в България ще гледат моя спорт, ще се интересуват и ще се занимават с него", каза той.

Той допълва, че много обича българско сирене, а любимата му храна е "кебапче и пържени картофи с много сирене отгоре". Семейството на Георгиев се стреми за спазва някои български традиции като носенето на мартеници за Баба Марта, например, а родителите му още пазят негови български детски играчки.

"Имам и набор от български монети", допълва той. В Ню Йорк Рейнджърс българинът има възможност да тренира с един от най-добрите вратари в света Хенрик Лундквист. "Тренираме заедно. Наблюдавам го и се уча на някои тънкости. За мен е важно как се готви към игрите, как се занимава извън леда, за да поддържа своето тяло здраво. Мисля, че всички вратари се стараят да научават нещо един от друг. Дори и Лундквист се обръща с въпроси към мен. Най-често свързани с екипировката", казва Георгиев. 

"Трудно е да се каже кой е най-щастливият момент. Може би това е всеки път, когато постигаш цел, която си си поставил отдавна, към която си се стремил дълго, когато излизаш на ново ниво. Първата среща на по-високото ниво е изключително важна, запомняща се. Така беше и когато ме извикаха в националния отбор на Русия, и когато играх за първи път на Световния шампионат за младежи и победихме. Така бе и в първата среща в НХЛ, и при първата победа тук - всички те са се запечатали дълбоко в паметта ми. И така се получава досега, че най-трудните и отговорни срещи са и най-щастливите", допълва той.