свързани статии

На 20 юли 2017 година Левски осъществи най-имиджовия трансфер в историята си. На този ден сините подписаха с бившия футболист на Бордо, Манчестър Юнайтед и Нюкасъл Габриел Обертан. Няколко часа след като се обвърза с клуба за 2 години французинът изгледа от ложите домакинството на Хайдук от Лига Европа. В тази среща сините бяха „разнасяни като пръскачка из лозе“ от хърватите и е чист късмет, че загубиха само с 1:2. Тогава Габи със сигурност си е казал: „В какъв тим попаднах?!“. 

Дебютът му за сините бе тих – влезе като резерва при 2:0 срещу Витоша Бистрица на „Герена“. В този двубой отборът бе воден от Николай Митов. В следващия начело на сините бе Асен Букарев, а Габриел започна като титуляр. В третата му среща наставленията в Левски вече даваше Делио Роси. Изненадващо, италианецът постави французина не на фланга, а зад нападателя – в ролята на плеймекър. От толкова рокади на всеки може да му се завие свят. Обертан обаче сякаш бързо влезе в час. Започна да играе силно и отборът стана зависим от него. Общо взето представянето на сините в предни позиции изглеждаше така – подава се на французина, а ако той измисли нещо, добре. Ако ли не, ще пробваме пак. Най-силните страни на Обертан са бързото боравене с топката, скоростта и подаванията. Затова и често можеше да бъде забелязан да се дърпа на фланга, на който има повече свобода на действие. В гъсти пространства обаче сякаш се увличаше във финтове. Личеше си, че е от доста по-висока класа от колегите си, но също така, и че не е от типа играчи, които могат да носят отбора на гръб. Причината е, че не е вкарвач - доста е ялов пред противниковата врата. Затова голът в мрежата на Септември на 15 септември, дълго време бе единствен на сметката му. Визитката на Обертан показваше, че той не е от тези, които бележат много. Но се считаше, че в първенство като нашето, французинът ще почне да го прави. Това обаче така и не се случи.

В края на есенния полусезон Габриел изглеждаше като човек, който се е пуснал от хорото. Той е особняк, усмивката бе слязла от лицето му, нямаше го ентусиазма от първите му срещи, заговори се, че е в конфликт с Делио Роси. Личеше си, че е от тези, които обичат егото им да бъде галено, а италианецът определено не е от треньорите, които влизат под кожата на играчите си.  В пролетния мач срещу Септември Габриел избухна с два гола и тръгна лафа, че може да бележи само срещу този отбор (това остана така до баража за ЛЕ, в който вкара важния първи гол в мрежата на Черно море). После обаче пак продължи да е тих. Така се стигна до мига, в който Голмайстор №1 в историята на Левски Наско Сираков заяви, че ако той е спортен директор на тима е нямало да пусне французина да влезе в съблекалнята, защото отдавна е свършил за футбола. Факт бе, че Обертан не правеше тази разлика с останалите отбори, за която бе взет, а Левски изоставаше все повече и повече от първите два отбора в класирането. Пролетното пробуждане за Габриел дойде в полуфиналните сблъсъци за купата срещу ЦСКА. В първия двубой Делио Роси смени схемата – заложи на 4-1-4-1, като постави французина на десния фланг. С този ход треньорът все едно развърза футболиста с №32 (след мача Роси заяви, че собственикът Спас Русев му е подсказал да го пусне като крило). С широката си крачка Обертан с лекота разпиляваше съперниците си и създаваше опасност след опасност. Излизаше и на стрелкови позиции, но така и не успяваше да вкара. А с Паулиньо на другото крило, играта на сините в атака стана съвсем различна и доста по-атрактивна.

До края на сезона Обертан направи силни мачове. Бе най-добър в редиците на Левски и във финала за купата на България срещу Славия. Създаде много положения, пропусна няколко и трофея се изплъзна на белите. Щеше да е друго, ако умееше да вкарва… А той и Жорди Гомес (изпусна дузпа в редовното време във финала) бяха взети да решават точно такива двубои. Като цяло, Габриел показа доста лица през сезона. Видяхме и нацупената му физиономия, също и такава, излъчваща незаинтересованост, както и усмивка на лицето му. Целта при пристигането му на „Герена“ бе да даде рестарт на кариерата си. Може да се каже, че успя. От него обаче някак си се очакваше повече. Остава в Левски и през следващия сезон. В него вече трябва да се превърне в лидер, а не да показва периодични избухвания. Стори ли го, то шансовете на сините да сложат край на сушата без трофей ще станат по-големи.

Материал на "Тема спорт"