свързани статии

Успешната кариера на Карло Анчелоти като играч беше последвана от още по-впечатляваща като треньор. 60-годишният специалист бе начело на някои от най-добрите клубове в света, включително Ювентус, Милан, ПСЖ, Челси, Реал Мадрид и Байерн. Сегашният мениджър на Евертън завоюва 19 трофея в треньорската си кариера, включително и 3 Шампионски лиги.

 

  • ЗА ДЗОЛА И ПАРМА

Парма беше първият елитен професионален отбор, който водих. В него по това време беше Джанфранко Дзола. В началото играех със система 4-4-2 и не използвах десетка, така че в първите мачове се опитах да го поставя на дясното крило. Не му се харесваше много, но се справи добре според мен. Въпреки това Дзола искаше да играе в средата и не беше щастлив. Но аз разполагах с Ернан Креспо и Енрико Киеза там. В същото време Джанфранко получи оферта от Челси и го пуснах да си тръгне.

 

  • ЗА ЗИДАН И ЮВЕНТУС

Със Зидан се опитах да променя философията си. Французинът е първият футболист, който ми даде възможност да сменя формацията и да играя по различен начин. Ето защо в първата ми година в Ювентус действахме със система 3-4-1-2. В атака бяха Александро дел Пиеро и Филипо Индзаги, а зад тях като десетка бе Зизу.

Зидан промени представата ми за футбола. Преди Ювентус бях изцяло фокусиран върху 4-4-2, но след това исках да поставя французина на място, където ще се чувства удобно. Спомням си, че като играч на Рома под ръководството на Нилс Лидхолм действахме в зона, но това не беше точно 4-4-2. Да, в защита бяхме четирима, но в средата на терена никой от нас нямаше конкретна позиция. След това в Рома треньор ми беше Свен-Горан Ериксон, а в Милан Ариго Саки. Всеки от тях използваше 4-4-2, а аз имах идея как се играе по такъв начин.

Но цялата тази идея се промени след Парма. Опитът в Ювентус беше добър за мен, защото разбрах колко важно за треньора е клубът да му има доверие. Няма значение, че ме уволниха в края на втората година. До последния ми ден ме подкрепяха.

 

  • ЗА МИЛАН

На първо място искам да кажа, че няколко фактора ми помогнаха за изграждането на добър период в клуба. Аз съм играл за Милан и знаех структурата на отбора. Освен това познавах голяма част от футболистите, които тренирах там – Паоло Малдини, Деметрио Албертини и Алесандро Костакурта бяха мои съотборници. Беше ми изключително приятно в Милано, защото получавах силна подкрепа. Милан винаги е бил моят дом и семейство. Финалът срещу Ювентус в Шампионската лига през 2002/03 беше добър реванш за мен, но не търсех отмъщение. За мен тази победа е важна, защото беше първият ми трофей. Защо избрах да напусна и да отида в Челси? Мисля, че това беше правилното решение и за двете страни. Все пак изкарах цели осем години в Милан. Аз трябваше да се променя, а вероятно и клубът се нуждаеше от това. Решението беше взаимно.

 

  • ЗА ЧЕЛСИ

Първата ми година на „Стамфорд Бридж“ беше наистина фантастична. Целта ни беше да завършим в Топ 4, но ние спечелихме Висшата лига и ФА къп, което беше вълнуващо. Втората година обаче беше по-трудно, защото имахме някои проблеми. Например Дидие Дрогба с маларията. Започнахме и завършихме сезона добре, но средата на кампанията беше лоша. Дрогба? Невероятен нападател. В първата ми година той вкара 36 гола. Но да спомена само него, означава да забравя Анелка, Малуда, Есиен, Деко, Джо Коул, Саломон Калу, Балак, Иванович, Ашли Коул и други. Говорим за един наистина фантастичен отбор.

Когато пристигнах, тимът беше готов, не го създадох аз. Така че бях развълнуван да тренирам такива играчи. Представете си статичните ни положения – Дрогба, Джон Тери и Балак скачаха в противниковото наказателно поле. Не съм изненадан, че Франк Лампард е мениджър. Като играч той имаше фантастични тактически качества. Сега чакам и Тери да тръгне по неговите стъпки. Как се справя Лампард в Челси? Разбира се, че много добре!

 

  • РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ИТАЛИЯ И АНГЛИЯ

Определено във Висшата лига е по-вълнуващо да си наставник. Има по-малък натиск от страна на феновете, а и атмосферата е по-добра в Англия. След девет години извън Италия се завърнах, но почти нищо не се беше променило. Напрежението е същото и при привържениците има много насилие. Италианският футбол се опитва да се промени, но не е лесно да се смени културата на страна, където за съжаление все още има много насилие. Тук в Англия хората на стадиона са много по-уважителни.

 

  • ЗА РЕАЛ МАДРИД

Мисля, че когато си треньор, трябва да опиташ да водиш Реал един ден в живота си. Прекарах две години на „Бернабеу“ и беше незабравимо преживяване. Защото смятам, че Реал е най-добрият клуб в света заради имиджа, който има навън. Организацията в клуба е на топниво, фантастична тренировъчна площадка. За щастие имах на разположение и страхотен отбор.

Аз поех тима, когато той имаше проблеми през изминалите няколко сезона. Цели 12 години не бяха печелили Шампионската лига, което е нещо като мания за клуба. И още в първия ми сезон триумфирахме в турнира на богатите. Не е нужно да изграждате отбор около Кристиано Роналдо. Както казах със Зидан, просто трябва да го разположите възможно най-удобно на терена. Не исках да го натоварвам с дефанзивни задачи, защото има играчи, които участват повече в атакуващата фаза и такива, които отговарят за защитните действия. Разбира се, те трябва да работят заедно, но Роналдо не се нуждае от твърде много задачи в защита, защото е в състояние да вкара във всеки един мач, а именно заради това е на терена.

Най-лесният начин да бъдеш добър мениджър е да управляваш играчи, които са страхотни професионалисти, сериозни личности и мотивирани. Серхио Рамос също е такъв. Най-добрите му качества не са тактическите или техническите, а характерът и личността, които притежава. И способността да мотивира хората около себе си. Той винаги е на върха в ключовите моменти на срещите.

 

  • ЗА ЕВЕРТЪН

След като напуснах Байерн, първоначално исках да се завърна в Италия. Наполи беше добър опит за мен, но ако трябваше да избирам къде да бъда наставник, винаги съм предпочитал Висшата лига. Евертън е клуб с фантастични история и традиция, а целта е отново да сме на върха. Надявам се след пандемията от коронавирус да се преборим за място в Лига Европа.

Джейми КАРАГЪР, Sky Sports, превод на в-к "Тема спорт"