"Изключително добра година за България". Тези думи на Момчил Цветанов обиколиха социалните мрежи след поредната тежка загуба за националния отбор по футбол – 0:4 от Швейцария.

Но има ли резон в тях или са поредните празни приказки, които трябва да замажат очите и на малцината останали фенове на "лъвовете" (б.р. – показва го интересът към отбора)?

Изключително добра ли беше годината за националния отбор по футбол?

Да, равенството с Италия беше историческо!
Поредната трагична година!
Имаше добри, но и лоши моменти.
Този отбор вече не ме интересува!
Общо 575 гласа

Нека разгледаме по-детайлно представянето на България за изминаващата година. Върхът ни беше равенството 1:1 с Италия във Флоренция, което безспорно е голям успех.

Това беше исторически мач, защото за първи път "лъвовете" си тръгнаха непобедени от Ботуша. А сме имали далеч по-силни поколения (б.р. – за по-слаби е спорно), които не са постигали това. Но сега да погледнем и реално на точката, без да хвърляме прах в очите.

Ремито дойде след редица щастливи обстоятелства за нашите, сред които подценяване на "адзурите". Това им беше и първи официален мач след спечелването на европейската титла и еуфорията още не беше отминала. Впоследствие се видя, че Италия определено не е във формата от Евро 2020 и неслучайно ще играе баражи за класиране на Мондиал 2022. Има и други фактори, но няма да задълбочаваме в тях, а ще продължим с представянето на България за изминаващата година.

През нея изиграхме общо 13 мача, в които допуснахме 6 загуби. Или в близо 50% от срещите сме паднали. Победите са 3, равенствата 4. Головата разлика е 12:21. Успехите бяха над Литва с измъчено 1:0, 4:1 над Грузия и щастливото 2:1 над Северна Ирландия, където отново вратарят ни единствено беше на висота и се превърна с основна заслуга за положителния резултат (б.р. – както в още много мачове през годината).

Някои от пораженията ни бяха доста тежки – 1:3 и 0:4 от Швейцария, 0:3 от Франция, срамното 1:3 във Вилнюс. И обективно погледнато, в тези мачове можехме спокойно да последваме съдбите на Сан Марино, Гибралтар и Лихтенщайн.

Стана въпрос и за футболните джуджета и е време да се сравняваме с тях. В изминалите квалификации в зона "Европа" даже Люксембург се представи по-добре от нас. Скромният отбор събра 9 точки в група със Сърбия, Португалия, Ирландия и Азербайджан. На хартия, по-тежка от нашата. Всъщност от общо 55 отбора от Стария континент, в тези квалификации България се представи по-добре само от 15... А зад над нас са Грузия, Косово, от които неотдавна ядохме здрав пердах, още Литва, който също ни победи, Казахстан, Естония, Беларус, Фарьорски острови, Молдова, Кипър, Малта, Андора, Сан Марино, Лихтенщайн и Гибралтар, чийто капитан разнася пощата с мотопед.

В отбора им има още полицай, чиновник, електротехник, управител на нощен бар... Лихтенщайн даже няма свое първенство и отборите играят в ниските дивизии в Швейцария. А Сан Марино е най-слабият отбор в Европа. В историята си има само една победа – 1:0 над Лихтенщайн в контрола, играна през... 2004 г. И оттогава тимът губи всичките си мачове, с изключение на три равенства (0:0 с Естония, 0:0 с Лихтенщайн и отново 0:0, но с Гибралтар).

Да, наистина изпращаме "изключително добра година", след като още сме пред тези отбори, в които има футболисти от каквато и професия ви хрумне... Още по-лошото е липсата на амбиции и подобни изказвания. Или реакциите след случайното 1:1 с Украйна, където можехме да паднем с 10 гола разлика. Но радостта беше все едно печелим на "Парк Де Пренс". А, да, накрая – днес за пореден път отбелязваме тази дата. Ще си останем със спомените, поне те топлят и са изключително добри.

Веселин Коларов, Gol.bg