Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за управлението на Гриша Ганчев начело на ЦСКА

Като че ли и съдбата си прави изключително неуместни шеги с ЦСКА. За да вгорчи допълнително и без това горчивия вкус на всичко в последно време. Левскарската общност обича често да използва цитата „7 е добро число“ на гърба на „червените“ си съперници. На днешния ден 7 пак не е добро число за ЦСКА. А със сигурност на червените привърженици им се искаше да е съвсем друго…

На днешния 4 октомври се навършват точно 7 години от може би най-мащабната среща, провеждана в последните 15-20 години в ЦСКА – между ръководител на футболния клуб и фенове, привърженици, запалянковци.

Пак беше топло, пак беше слънчево. Помня го като ден днешен. На „Армията“ няколко лелки чистеха Топката и Алеята на славата. Усещаще се трепет в очакване на нещо голямо и хубаво. Феновете се събираха за грандиозната среща – така бе представена. Събраха се може би над 2000 души в сектор А, долу по пистата един по един минаха Гриша Ганчев, бизнесменът Стойне Манолов, Любослав Пенев, Димитър Пенев, Димитър Якимов, Пламен Марков, обществениците Ники Кънчев (в ролята на водещ), Светла Петрова, Георги Атанасов, Георги Калчев, Георги Коритаров (мир на праха му). Все червени фигури, клели се в любов към ЦСКА…

Малко преди да се наредят на масата с червена покривка Ганчев получи овациите на публиката и вдигна победоносно юмрук. Хората се надяваха, че човекът, който вървеше долу по пистата, е техният спасител. 7 години по-късно обаче за съжаление двете хиляди души от сектор А вече ги няма, рядко се вижда и Гриша Ганчев, на когото вече никой не му пляска…

Болката със стадиона

Нареждам я на първо място, защото безспорно това е казус №1 в ЦСКА от няколко години. Евентуален нов стадион ще изстреля клуба в съвсем друга орбита. Но 7 години по-късно темата толкова се развива, колкото и преди 17 – само приказки, срещи и уж напредване в преговорите. И нищо черно на бяло. На срещата преди 7 години Ганчев каза (цитатът е точен): „Искам да знаете, че аз собственост не искам. Аз ще ви издържам. На мен не ми трябват имотите на Армията и Панчарево (б.р. – бурни овации), защото съм доста заможен човек.“ И взе да разправя, че „ще си построим стадион“. Дали някой не му дава, дали той не иска – нямам идея. Факт е, че ЦСКА играе на изключително грозно, тъжно и зловещо място, наречено стадион. Дали можеше ръководството да инвестира поне малко и да смени изгорелите крушки на светлинното табло или да махне храстите, пробили седалките в секторите?! Вероятно да, но защо не са го направили – те да кажат. Знам отговорите – че плащат наем, че стадионът не е техен и не искат да влагат пари в чужда собственост. По принцип е така, но не съм убеден, че категорично не е ясна докрай истината за намерението за евентуален нов стадион…

Казусът с лиценза

Колкото и да е неприятна тази тема, няма как да я подминем. За да бъдем обективни, тя съществува. Самият Гриша Ганчев на онази прословута среща преди 7 години предложи два варианта (следва точен цитат) – „Първият вариант е новото дружество, което по моя инициатива регистрирахме, да е приемник на старото – с титлите, медалите, купите и успехите, да продължи пътя си и да се бори за собственото си оцеляване. Вторият вариант е да се купи лиценз на отбор от А група и по този начин отборът да продължи да си съществува в А група.“ Впоследствие всички знаят как се развиха нещата, но това развитие нанесе вреди и щети на червената общност. И трябва да си го признаем. Някои от привържениците се отдръпнаха моментно или все още от любимия си отбор, несъгласни със случилото се. Други го приеха с резерви, за трети това беше единственият възможен ход. След толкова години не съм убеден все още кое беше най-правилното, защото Гриша Ганчев даде огромни суми и за емблемата, и за покриване на стари натрупани дългове за мениджъри, футболисти и дела. Възможно ли беше тези милиони да отидат за погасяване на задълженията, заради които ЦСКА остана без лиценз?! За да не горчи темата с лиценза и обединенията…

Шампионска титла

Покрай темата със стадиона и НЕразвитието й, феновете на ЦСКА сякаш забравиха да искат шампионската титла. Или просто толкова свикнаха на липсата на титла, че вече забравиха, че това винаги е стояло в основата на историята на този клуб. В последните години те слушаха оправданията, че противникът/ците имат организация и „ние по този начин ли да станем шампиони“ (б.р. – пак изказване на Гриша Ганчев). Моралът е много важен, достойнството – също. Само че ролята на дългогодишен губещ не е присъщо на ЦСКА. Оправданията – също. Ако някой ти пречи да станеш шампион – излизаш и го казваш, ако не го правиш – нямаш място за оправдание. За последно ЦСКА стана шампион преди 14 години, догодина, ако не се случи чудо, ще станат 15. Едно цяло поколение израсна без „червена“ титла. Половината от този период е в статистиката на Гриша Ганчев. Защото преди това също имаше противници с организации, силни политически пристрастия и мощни спонсори. Но ЦСКА успяваше да стане шампион.

Проблемът с феновете

Може би трябваше да поставя тази болка под №1, но тя нарастваше във времето. Защото в началото всичко беше цветя и рози. Както вече казах, Ганчев беше посрещнат като месия. Успя да убеди обществеността, че последващите му действия са правилни и като цяло не претърпя отлив на привърженици поне в началото. Макар че имаше такъв (за него по-долу.) Но в последно време нещата стигнаха болезнена връхна точка. Следейки начина на управление на Ганчев и близките му хора още от времената в Литекс, съм убеден какво е мисленето им относно тоталния отлив на привърженици на стадиона. Нещо от рода на – аз плащам, аз командвам. Ако искат, да дойдат да дават пари и да управляват. Не знам дали е за добро или за лошо, но бизнесменът не е от този тип хора, който ще „води политика“ на някого, ще му се моли за нещо (макар че не съм убеден дали не го е правил в началото). Защото в Ловеч дали ще дойдат 50 фена или не – нямаше никакво значение. Само че тук в ЦСКА е различно и за жалост феновете (не само в ЦСКА, а във всички клубове с по-голяма маса) направиха така, че да собствениците/президентите да се съобразяват с тях. Абсолютно всеки шеф на клуба (включително Васил Божков, Александър Томов, Титан и т.н.) имаха и бяха принудени да играят с феновете. Иначе е ясно – стадионът е празен. Дали на Ганчев това му прави впечатление и е загрижен – не знам, засега изглежда по-скоро не. Но така в никакъв случай той не е печеливш и колкото повече продължава тази сага, толкова повече нещата загрубяват. Феновете (тези, които са важни в сектора и агитката) са способни много бързо да обърнат ситуацията и изведнъж да разлюбят любимия си ЦСКА… за да покажат и изтъкнат, че те са ЦСКА.

„Похарчените“ легенди

Темата е много сходна с тази с привържениците. През 7-те години на управление на Гриша Ганчев през ЦСКА минаха много популярни червени фигури, някои от които наистина са огромни легенди. Няма нужда да изброяваме всички, но Стойчо Младенов, Любослав Пенев и Пламен Марков се открояват в дългия списък. Той може да бъде допълнен с Христо Янев, Велизар Димитров, Владо Манчев, Тодор Янчев, които бяха част от треньорските екипи на Армията. За съжаление тук Гриша Ганчев също е в губеща позиция. Нито един от изброените не си тръгна с добро от ЦСКА, напротив – скандалите бяха традиционен сценарий при разделите. Сигурно за Гриша Ганчев тези хора са поредните, минали през клуба, но тези хора по един или друг начин са оставили и завинаги ще останат в историята на ЦСКА като футболисти и някои от тях като треньори. Заради управлението на клуба обаче всички те си тръгнаха. И не го направиха достойно!

Непоследователната селекционна политика

Навремето в Ловеч Гриша Ганчев и по-скоро Стойчо Стоилов можеха да влязат в учебниците по трансферна политика. Отнякъде Стоилов и други близки до клуба докарваха знайни и по-скоро незнайни футболисти буквално за един адвокатски хонорар (има такъв случай), след което Ганчев някак си успяваше да ги продаде за многократно повече пари. Но класата и качествата на тези чужденци (огромна част от тях) беше видима и категорична. В ЦСКА нещо се счупи с трансферното око на мениджърите. Армията стана пристан за некадърници с много малки изключения. Текучеството е огромно и в крайна сметка резултатът е печалба от осъществения трансфер. Само че е изключително идиотско да продадеш Али Соу след първия пролетен мач със Славия… И уж да преследваш титлата. И Меси да вземеш, едва ли би се приспособил за няколко дни. Случаят с Кайседо е подобен, както и още много други. Да, изкарани са пари, от които клубът се издържа, но и да – не може всяка година сценарият да е един и същи. Ако искаш успехи (не знам дали се гонят такива), два сезона ще бъдат задържани футболистите, както правят други отбори. Иначе просто си играйкаме на сергия и който пръв се обади за покупка, продаваме…

Развитието на клуба

Може би темата е доста глобална, но откакто Гриша Ганчев и настоящото ръководство е в Борисовата градина, няма абсолютно никакво подобрение в развитието на ЦСКА като маркетинг, комуникация с фенове, медии и т.н. Клубът остава затворено общество, в което всеки надникнал през оградата или прозореца, е враг. Така със сигурност няма да бъдат спечелени фенове, нито пък позитивно отношение.

И един въпрос за финал… Иска ли Гриша Ганчев да успее в ЦСКА

Много пъти съм се чудил през тези години и съм си задавал въпроса – иска ли наистина Гриша Ганчев да успее в ЦСКА. Не го познавам лично, но всички казват, че е цесекар. Самият той също така твърди. И съм склонен да вярвам, че наистина е запален цесекар, та дори и повече. Ако наистина е така, един от най-богатите хора в България е, знае как се прави футбол (в това абсолютно нямам никакво съмнение, доказал го е във времето), защо не показва желание, че иска да успее. Спомням си заглавие в един вестник може би от 1998 или 1999 година, когато Ганчев диктуваше модата с Литекс. Още тогава се говореше или спекулираше, че бъдещето му може да е свързано с ЦСКА. Някога и по някакъв начин. Още тогава червените привърженици мечтаеха за идеалния ръководител в негово лице – да го видят в любимия му ЦСКА. Разправяха, че дойде ли той – няма кой да спре червената машина. Дойде, но машината така и не потегли, както мечтаеха онези фенове. Струва ми се, че по-скоро Гриша Ганчев е изморен и вече не може да води битки със силни (и финансово, и политически) противници. Но пък и сам носи вина за много взети грешни решения, които можеха да променят посоката. Сега сякаш вече е късно за промяна.