Фабрегас – момчето, което играеше като мъж

Някои играчи вече са ветерани, когато ритнат първата си топка в големия футбол. Така винаги се е чувствал световният шампион с Испания Сеск Фабрегас, който обяви края на кариерата си този уикенд. Изглежда при него никога не е имало период на неопитна перспектива. Фабрегас играеше като мъж, когато беше още момче, и треньори като Луис Арагонес и Арсен Венгер го знаеха от първия път, когато го зърнаха.

Французинът му осигури дебют за Арсенал, когато беше на 16, след като го грабна от люлката на Барселона. След това му даде капитанската лента, когато беше само на 21. Под ръководството на Арагонес на международната сцена той вкара един от най-важните голове за Ла Роха на Евро 2008. И само две години по-късно при Висенте дел Боске даде най-ценната асистенция в историята на испанския футбол за гола на Андрес Иниеста в спора за Световната купа.

Разбира се, имаше и разочарования по пътя. Той винаги е съжалявал, че не спечели Висшата лига с Арсенал. А планът да се събере отново с Лионел Меси и Жерар Пике в Барселона, след като израснаха в Ла Масия, така и не успя да постигне заложените цели. Но той се върна в Лондон, за да спечели титлата с Челси, и неговата огромна заслуга е, че след като е започнал толкова млад, никога не загуби апетита си за играта, напускайки я на 36.

Решаващият му международен гол дойде само на 21 години на Евро 2008 срещу Италия. Това беше в четвъртфиналната фаза и Испания не беше достигала до полуфиналите на голям турнир от 24 години. Фабрегас носеше тежестта на цялата нация на раменете си, когато тръна, за да изпълни решаващата пета дузпа. Но това не го погреба, за да влезе в историята. А след триумфа срещу Германия (1:0) на финала Ла Роха вдигна първия си трофей след 44 г.

Що се отнася до златната му асистенция през 2010-а, Фабрегас не беше титуляр, но се появи в 87-ата минута на финала и точно неговият перфектно премерен пас към Андрес Иниеста в продълженията донесе световната титла на Испания. И ако Сеск беше най-добрият поддържащ актьор в Южна Африка, то през 2012-а е звездата, когато червените фурии играха без централен нападател, а той и Давид Силва си споделяха задълженията като фалшива деветка. При разгрома с 4:0 на Италия на финала на европейското първенство той подаде на Силва за първия гол, след като получи топката от Иниеста – никога не е имало проблем с връзката с Барселона, когато носеше фланелката на Испания.

При каталунците обаче понякога беше малко по-трудно. Беше само на 16, когато напусна клуба, за да подпише с Арсенал, и някои фенове на Барса изглежда никога не му го простиха. Бяха го освирквали, когато игра на „Камп Ноу“ за Арсенал в Шампионската лига и някои не бяха убедени, че клубът е постъпил правилно, плащайки 30 млн. евро за него, когато си тръгна без пари преди осем години.

Първоначално завръщането му у дома беше достатъчно специално, като клубът показа кадри от представянето му, на които той носи фланелката с №4 като дете в академията на Барса. Имаше 25 000 привърженици на „Камп Ноу“, за да го посрещнат, а баща му Франсеск, който беше толкова важен в кариерата на сина си, беше облян в сълзи, когато видя момчето си най-накрая да играе за отбора, който семейството винаги е подкрепяло.

Тогава треньорът на Барса Пеп Гуардиола след успехите през първите си два сезона беше нетърпелив да преоткрие отбора, променяйки схемата 4-3-3 на 3-4-3, така че Фабрегас да може да играе на върха на диаманта в халфовата линия, съчетавайки се с Меси. Имаше периоди, когато блестеше заедно със стария си приятел от младежкия отбор и головете се лееха, но тази система 3-4-3 доведе до дефекти в отбраната и когато 4-3-3 се върна, ролята на Фабрегас в отбора беше по-малко ясна.

Сеск винаги имаше чувството, че Венгер му липсва. „Той ме направи по-завършен играч във всеки смисъл“, сподели веднъж. Освен това битуваше усещането, че в Арсенал Фабрегас се е превърнал в полузащитник в стила на Висшата лига и никога не се е върнал напълно в изискванията да бъде зъбно колело на Барса в системите на треньори пуристи като Гуардиола и неговия наследник Тито Виланова.

Когато аржентинецът Тата Мартино пое отбора, каталунците възприеха по-скоро стила на Висшата лига и Фабрегас отново бе на мода. Но в крайна сметка планът да се върне времето назад и да се събере отново класата от набор’87 с Пике, Фабрегас и Меси като гръбнак на тима никога не проработи напълно.

Сеск спечели титлата в първенството, но забележителното бе, че успехите в Шампионската лига дойдоха през 2009-а и 2011-а, преди Фабрегас да пристигне, а след това отново през 2015-а, дълго след като той напусна в посока Челси.

На „Стамфорд Бридж“ той беше много по-подходящ да бъде „новият Франк Лампард“ за Жозе Моуриньо, отколкото да бъде „новият Шави“ за Барселона. Фабрегас спечели Висшата лига през първия си сезон и отново през 2017 г., преди да премине в Монако и след това във втородивизионния  италиански Комо.

Неговото сърдечно съобщение в Instagram го обобщава: „След 20 невероятни години, пълни с жертви, отдаденост и радост, е време да кажа благодаря и сбогом на красивата игра. Обичах всяка минута“, написа Сеск.

Тези чувства се появиха по време на неговата двадесетгодишна кариера като играч. С влиянието на Арагонес, Венгер, Гуардиола и Моуриньо, от които може да черпи с пълни шепи, той може да стане отличен треньор. Със сигурност никой никога няма да постави под съмнение опита му като играч, след като Испания спечели най-ценния трофей в историята си благодарение на неговия пас.

Пит ДЖЕНСЪН, „Дейли Мейл“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС