Отминаващата 2023-та, за разлика от следващата 2024-та, няма да влезе в историята като годината на промяната. Фонът остава същият, но редица събития за добро или лошо разтърсиха футболния свят у нас. Иначе като теглим чертата, всичко продължава да се случва по плана на статуквото. Но не съвсем…

 

СТРУИТЕ НА ВОДНОТО ОРЪДИЕ

България много рядко, ако не и никога, попада в световните медии. Картината от центъра на София обаче влетя в централните новини на Си Ен Ен, Би Би Си и Ал Джазира. Милиарди по света видяха как огромно водно оръдие обстрелва с мощна струя вода обезумялата тълпа пред него. След това гледаха как протестиращи хвърлят камъни и палят кофи за боклук. А после как милицията, пардон полицията, безогледно бие паднали хора на земята и нахълтва в ресторанти. Всичко това щеше да бъде избегнато само с един обикновен жест на Боби Михайлов, наречен „оставка“. Иначе повереният му национален отбор на България завърши 2023 година без нито една победа, а независимо от доброжелателното отношение към Илиан Илиев, перспективите остават твърде мрачни.

 

КРАЯТ НА ЕДНА ВЕЛИКА ЕРА

И от най-грозните сцени към най-вдъхновяващите. Като изключим някои случки след гола на Лудогорец, събитието на „Българска армия“ бе величествено и одиозно. Над 20 хиляди армейци празнуваха края на една велика ера, оставила след себе си стотици незабравими моменти в цитаделата на червената армия. Това събитие без никакво съмнение бе главното за 2023 година и причината е съвсем ясна. Независимо от моментното състояние на вечно втори, ЦСКА си остава вечно първият в българския клубен футбол. И хората го оцениха подобаващо. Друг е въпросът какво предстои напред в бъдещето, но поне според обещанията след година и половина или две, същите верни армейци ще се върнат обратно на един нов, красив стадион.

 

РАЗДЯЛАТА С МЪРИ

И в „Подуяне“ имаше за какво да се радват през годината, макар че най-голямата еуфория бе на „Васил Левски“. Но това беше после. Първо се случи събитие, което повечето от левскарите намират за трагично. Най-голямата фигура в новата история на синия клуб – Станимир Стоилов, си тръгна сам от „Георги Аспарухов“. Новината витаеше дълго във въздуха, докато накрая създателят на сини приказки изплю камъчето и напусна треньорския пост. Ударът за Левски не е болезнен, той е съкрушителен. Стоилов е доказал по абсолютен и безспорен начин, че Левски пребивава в две коренно различни състояния. Докато той е там, възходът и възторгът са налични, няма ли го – следва дълга мизерия.

 

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ НА ЛУДОГОРЕЦ

Тривиални неща се случиха през годината в Разград. Макар и хегемоните да играеха през по-голяма част от годината най-лошия си футбол, откакто са създадени, спечелиха титлата, купата и влязоха в групи в ЛК. Но обвиненията, че това не е онзи Лудогорец, валяха дори от страната на най-големите им, зависими от тях, доброжелатели. Зелените орли изглеждаха немощни срещу „величията“ Астана и Балкани, а при едно пътуване до Дания бяха буквално оскубани до голо – 1:7. Но пък изпращат годината с хепиенд. Точният за тях човек Георги Дерменджиев се завърна и донесе прилив на положителна енергия. Лудогорец завърши втори в групата в ЛК, спечели на „Армията“ и през февруари ще подгони нов рекорд за шест пролетни мача в Европа. А може и повече! Що се отнася до титлата, тя е резервирана за 13-и пореден път.

 

ПРОПУСНАТА ДУЗПА ОТ ТУРИЦОВ

И следва драматичен обрат на събитията, защото цялата сегашна идилия в Разград нямаше да съществува, ако Иван Турицов беше ритнал топката във вратата. Просто трябваше да уцели зейналите пред него седем метра и ЦСКА щеше да стане шампион. Но момчето се скри зад онова банално клише, че който не е бил дузпа, не е пропускал. Правили са го Пеле, Марадона, Кройф, Меси, Роналдо и кой ли още не, но тяхното не е било с толкова фундаментално значение. Ако Турицов беше отбелязал, вече щяхме да живеем в условията на голямата промяна. Но момчето от Плевен така и не разбра какво изпусна да направи. Съдията Гидженов го разбра и се престраши, но напрежението дойде в повече на Иван. Но пък и това е възможност да останеш в историята с нещо.

 

ЕВРО ЛЕВСКИ СЕ ЗАВРЪЩА

През лятото на 2023-та се състоя римейк на Пиянството на един син народ. Левски отстрани последователно в ЛК Шкупи и Апоел Беер Шева и стигна до плейоф срещу победителя в Лига Европа от 2021 година Айнтрахт Франкфурт. И в трите мача сините фенове напълниха до краен предел и пръсване стадионите „Георги Аспарухов“ и „Васил Левски“. И преживяването наистина си заслужаваше, защото Левски достави уникални емоции на своите фенове, най-вече с голове в продълженията към мачовете. Попаденията на Цунами, Марин Петков и Фадига завинаги влязоха в синята съкровищница. Но във футбола все пак има логика и пиянството завърши в края на август, а след това настъпи очакваната и прогнозирана мизерия.

 

ХИТЪТ ЧЕРНО МОРЕ

Докато другите се справяха с едни или други проблеми, в долината на пълното спокойствие Черно море трупаше точки, както катеричките събират орехи за зимата. И преброяването на дивите зайци дойде на кота 45 и първо място в зимното временно класиране. Дългогодишната, упорита и целенасочена работа на Илиан Илиев най-накрая даде резултат. Най-качественият специалист в първенството обра плодовете на своята правилна гледна точка към футбола в цялост. Моряците загубиха нещастно само един мач – на „Герена“, и устояха своето във всеки от другите. Първото място им даде усещането, че са вървели по правилен път и нещо повече – даде им право да мечтаят за изкачване на Еверест. И всички, които обичат футбола, им го пожелават от сърце.

 

ЧЕРВЕНОТО ОТПАДАНЕ ОТ СЕПСИ

В чашата на безспорния евробоец ЦСКА бе налята обилна доза катран, защото двата мача с румънския Сепси завършиха при общ резултат 0:6. Не е болка за умиране, но както казват, тя ще отмине, а срамът ще остане завинаги. Това събитие в съчетание с пропуска на Турицов направиха 2023 година доста неприятна като спомени за привържениците на червените. Какво се случи срещу Сепси е въпрос с повишена трудност, защото предварително бе ясно, че румънците са корави, но са по възможностите на ЦСКА. Много такива като тях са прекланяли глава пред армейския дух в Европа. Но в този случай харизмата не сработи, а Саша Илич скоропостижно си стегна багажа за Белград. Лошото е, че след първоначалния ажиотаж Нестор тръгна по същия път.

 

РОЛЯТА НА СТОИЧКОВ

Христо Стоичков е най-големият и успешен български футболист, но той не лежи на стари лаври и отстоява своя пиедестал и на 57 години. Цялата футболна общественост тръпнеше в очакване на прохождането на неговата Зала на славата. И събитието без съмнение се превърна в новата „Златна топка“ на Христо. Но не само представителните прояви на Стоичков често попадат в центъра на вниманието. Той доказа, че е от светлата страна на футбола, а неговите бивши авери отидоха в тъмната. Където и да пристигне, Стоичков го посрещат с небивала любов и ентусиазъм. И трябва да се признае, че сегашният Стоичков озарява непрогледния мрак на българския футбол с присъствието си. И напомня, че все пак БГ футболът не е умрял напълно.

 

ОТКРИВАНЕТО НА „КОЛЕЖА“

Радвам се да завърша задъхания футболен обзор на 2023 година с едно наистина епохално по своето значение събитие. България има своя нов модерен стадион в Пловдив. След танталови мъки, продължили повече от 10 години, новият „Колеж“ светна в пълния си блясък. Гледката от откриването с мача между Ботев и Левски ще остане като най-приятния спомен от годината. Футболът е за хората, но те заслужават уважение. Струвало си е всяко усилие да го има този стадион до Бирената фабрика в Пловдив. И както беше със сладоледа, да си пожелаем постепенно стадиони да поникнат и в други градове на страната.

 

Материал на Жаклин Михайлов