През 1973-та Байерн Мюнхен плаща 900 хил. марки за Юп Капелман, правейки го най-скъпия трансфер в историята на Бундеслигата. Той обаче е различен от всички, подвизавали се по терените на Западна Германия до този момент. Скоро ще разберете защо. Преди да го привлекат, Паул Брайтнер заявява открито пред медиите: „Нямаме нужда от този!“.

„С него и с Ули Хьонес винаги бяхме на нож – коментира Капелман. – Паул беше постоянно с книгата на Мао Дзе Дун в ръка, проповядваше идеите на комунистическия лидер на Виетнам Хо Ши Мин, но заедно с това пушеше хавански пури и паркираше „Бентли“ в гаража си. Веднъж в клубния автобус го конфронтирах как е възможно да дава автографи като рекламно лице на банка срещу 5 хил. марки хонорар и в следващия момент да плямпа леви идеи“, изумен е Капелман.

Той играе като опорен полузащитник, а впоследствие като централен бранител. Първо в Алемания Аахен, а след отпадането на отбора от Бундеслигата го привлича Кьолн.

Много бързо за тогавашните условия обаче се връща на терена. Дори успява да участва в единствения повторен финал за Купата на европейските шампиони срещу Атлетико Мадрид. Първата среща завършва 1:1 след продължения, като Шварценбек изравнява в 120-ата минута. А 2 дни по-късно баварците попиляват съперника с 4:0 и слагат началото на тригодишното си господство в Европа.

„След операцията лежах в клиниката и пристигна един представител на сладоледите „Лангнезе“ с предложение да ги рекламирам срещу 12 хил. марки. Франц го беше уредил, защото искаше да се чувствам част от отбора. А и може би чувстваше вина, защото даде грешен пас и аз се контузих в опит да достигна топката“, мисли си Капелман.

А грамотността на Юп понякога е прекалено голяма дори за ръководството на клуба.

„Веднъж пътувахме за мач в автобуса и аз седях точно зад президента Вилхелм Нойдекер. Четях, за да се отпускам и в един момент шефът ме попита какво правя. Отговорих, че чета Франц Кафка. А президентът отговори: „Франц Кафка? С него още не съм преговарял“.

Присъствието на Капелман в тима става много полезно, когато дойде време за операция.

„Налагаше се често да придружавам съотборници, за да им вдъхвам кураж. А и много по-лесно лягаш на операционната маса, когато близо има познато лице“, разказва още Юп.

При гостуване на Арарат Ереван му се налага да приложи и знанията си в медицината.

Арменците чакат Байерн Мюнхен като звезди от Холивуд. А тълпата става неконтролируема, което влудява милицията и униформените започват да бият наред. Един от феновете получава такъв удар с палка в главата, че половината кожа от челото му се откъсва.

„Наложи се с клубния лекар да го шием по път за болницата. Нямахме много медицински конци, но свършихме работа с наличното“, връща се към случката Капелман.

През 1979-а Ули Хьонес поема спортната част в клуба. И за Юп в Байерн вече няма място.

„Ули заливаше с букети съпругата на президента Нойдекер. Обичаше да показва, че е най-умният от нас. Той винаги мислеше за джоба си. Хьонес – на първо място! Както при американските президенти. Но с тези действия той дръпна клуба много напред – признава Капелман. – Когато Хьонес стана мениджър ми беше ясно, че няма как да продължа с Байерн. Вече бях асистент-лекар в болницата, а и не исках да играя за Ули като шеф. Така дойде предложението от Мюнхен 1860. Тренировъчната база беше на пешеходно разстояние от болницата, в която работех. И това беше най-логичният ход.“

Материал на Webcafe