ЦСКА отпадна безславно в полуфиналите за Купата на България и си заслужава анализът да започне с това, че и този втори по значение турнир не е състезанието на втория по сила футболен клуб у нас.

Това твърдение със сигурност звучи странно на пръв поглед, но е абсолютно вярно. На 19 май 2021 г. ЦСКА за последен път завоюва купата в трудно спечелен финал срещу Арда Кърджали. Това бе последният път, в който армейския клуб наистина с нокти и зъби се бореше за своята кауза.

В следващите три сезона нито желанието, нито мотивацията бяха на нивото победата да бъде постигната на всяка цена. И в трите случая ЦСКА отпада или пада от отбори, които са няколко места след него в класирането в първенството.

И още по-шокиращо ще прозвучи следното обстоятелство – спрямо момента на отпадането Ботев и Черно море бяха на 20 точки след ЦСКА, а Левски само на 6.

Изводът е, че червените създават синдром на отпадане от позицията на фаворит, което говори красноречиво за морала в най-титулувания и успешен български клуб.

Отборът, който олицетворяваше победата, явно вече се е превърнал в тим, който приема спокойно и философски загубите. И тази метаморфоза е плашеща за верните фенове на клуба, които не могат да се съгласят безропотно със смяната на ДНК-то.

Четете целия анализ на Жаклин Михайлов в броя на „Тема Спорт“ в петък