Ангел Червенков е бивш футболист и треньор на ЦСКА, който в кариерата си е спечелил всичко с червената фланелка – титла, купа, Суперкупа… Той се съгласи да говори специално пред “Тема Спорт” за случващото се при червените. 

Г-н Червенков, сигурен съм, че следите процесите, свързани с ЦСКА…

– Аз следя всичко, свързано с българския футбол, но, да, може би най-много се вълнувам от това, което става в любимия отбор.

И как ще коментирате случващото се?

– Много съм доволен от това, че моят приятел Методи Томанов се завърна в клуба. И тук ключовата дума не е “приятел”… Той едва ли има еквивалент в България в това, което прави. Вижте му само резултатите в Лудогорец. Благодарение на неговите умения, знания, способности, контакти те постигнаха не само спортни резултати, а и реализираха финансова печалба.

Само 13 дни, след като бе обявено завръщането му, обаче се появи информация, че е пожелал да си тръгне…

– Не съм го чувал и не знам подробности и дали е вярно, но той е принципен, чист човек и ако нещо не му харесва, няма да го премълчи в това съм сигурен.

А вярвате ли, че ще успее да постигне това, което постигна в Лудогорец?

– Убеден съм, но трябва да получи време и пълно доверие. Той има изключително силни контакти в Южна Америка, а и не само там…

Неговото назначение бе част от един процес на изграждане на ново ръководно тяло в клуба…

– Вижте, преди години ЦСКА възпитаваше и създаваше кадри. Тези хора се подготвяха с години. Един за директор, друг за треньор, трети за скаут и се знаеше, че в един момент те като продукти на ЦСКА ще работят за клуба… Впоследствие се избяга от тази политика. Започнаха да се канят много външни кадри, дойдоха много хора, за които заплатата сякаш бе водеща, залагаше се на треньори, чиито фамилии завършваха на „ч” и ЦСКА не само позагуби от идентичността си, но и резултатите определено не бяха задоволителни…

Сега начело на отбора е червен кадър, но според мнозина промяната, която се очакваше под ръководството на Александър Томаш, идва твърде бавно…

– А има ли такава?

Според мен – да, но трябваше да е малко по-видна и да дойде по-бързо…

За това говорим. Аз също очаквах да видя по-бързо значително подобрение в играта, а и в резултатите. Разбира се, че за всичко си има обективни причини, но да губиш от Септември и да правиш равен по такъв наивен начин срещу Крумовград е несериозно. С цялото ми уважение към Крумовград, но при 2:0 се изискваше само правилен тактически ход, нареждаш играчите по друг начин и ги качваш на 3, на 4, а то какво стана… По най-наивния начин допуснахме треперене и в крайна сметка изравняване.

А сега идва Лудогорец… Може ли да кажете нещо оптимистично преди този сблъсък?

– О, да. Аз съм убеден, че ЦСКА ще изглежда по коренно различен начин и искрено вярвам, че благодарение на нашия 12-и играч – публиката, ще покажем друго лице. Поне така се надявам, защото срещу разградчани ще дойдат въпросите „Къде сме ние?” и дано отговорите са положителни и дойдат от представянето на терена.

Появиха се информации за ултиматум към Томаш, чуха се гласове за треньорска смяна…

– Не, не… Най-хубавото нещо е, че Томаш е рожба на този клуб. Аз подкрепям целия му щаб. Прекаленорано е да се говори за треньорска смяна. Той трябва да получи време да разгърне идеите си и според мен тези паузи идват в точния момент за треньорския щаб.

Но в същото време Томаш работи с половината от играчите си в тези паузи, защото другите футболисти са с повиквателни за националните си отбори. Може ли това да е оправдание, както и катастрофалната физическа форма на отбора, която му бе завещана от Томислав Стипич…

– Не е хубаво, когато се търсят и намират оправдания, макар че виждам, че постепенно играчите започват да се вдигат. Аз и преди малко отбелязах, че има обективни фактори, които възпрепятстват прогреса. Проблемът е, че се допускат все още много тактически и индивидуални грешки, а това коства точки.

Гледайки отстрани, къде виждате най-големите слабости на ЦСКА и къде трябва да се търси надграждане в селекцията?

О, слабостите са много. Не виждам убедителен ляв и десен бек. В офанзивен план е добре, че Коялипу започна да бележи, но ми се иска да видя повече от другите играчи в офанзивен план… Харесва ми, че в последните мачове се вижда подобрение в играта на Станислав Шопов, футболист, който има поглед и умее да даде пас, но трябва да се помисли за дефанзивен халф. На този етап там ЦСКА разполага само с Кареасо и Ето’о, а когато някой от тях излезе, няма адекватен заместник. Ето в последния мач се наложи Вион да играе в средата на терена, а той винаги е на ръба на картона и пасовете му са предимно назад и встрани и има много брак в подаванията. Проблем е, че формата на Хайнц и Линдсет драстично спадна, а те са показали, че могат да играят футбол.

Томаш бе упрекван, че не дава достатъчно шанс на българите…

– Оправдавам го напълно. За него е важно кой футболист се намира в добра форма, а Християн Петров, Турицов, Илиан Илиев-младши, Дюлгеров не убеждават… Колебливи са. Да, като българи трябва да им дадем малко повече кредит на доверие, но…

Какво очаквате от ЦСКА в близко бъдеще? Може ли да кажем, че това е нулева година и да се работи изцяло за следващото първенство?

– Това вече е факт, но аз очаквам положителен финал. В ЦСКА не можеш да отписваш нищо. ЦСКА е длъжен да играе и побеждава във всеки мач.

Какво визирате под „положителен финал”?

– Да се спечели купата, да се играе в Европа и аз вярвам, че с оглед състоянието на другите отбори, изключвайки Лудогорец, то ЦСКА е способен и може да се класира в Топ 3 на първенството.

Явор Пиргов, "Тема Спорт"