Крах на българските футболни треньори – това е тъжната констатация на отминалата година. Благодарение на „отличната“ работа на нашите специалисти, както е тръгнало, в елитния футбол скоро родните наставници ще са изключение от правилото. А то по всичко изглежда е да се залага на чужденци.

И само припомням, че през лятото Левски, Лудогорец, Хебър и Локомотив Пловдив започнаха с българи начело, а след това се обзаведоха с чужденец. Най-скоро това го направиха на „Герена“ с неочакван испанскоговорещ. Обратната тенденция я наблюдавахме само в ЦСКА, но съм готов да се обзаложа, че следващият треньор на армейците няма да е от България.

И макар че винаги съм се явявал в защита на институцията български треньор, не мога да не отбележа, че нашите хора и сами са си виновни понякога за създалата се нерадостна ситуация. Новите поколения български треньори са все по-ялови откъм успехи и постижения. А както е казано – футболът е проста игра за умни хора.

Показват го хора като Илиан Илиев и Златомир Загорчич, чиито тимове са с ясно изградена физиономия и облик. Основната слабост на младите треньори е липсата на визия какво искат самите те от професията и футбола като цяло. Затова идеите им в повечето случаи са един тюрлюгювеч от модерни прийоми, които обаче изглеждат смешни и нелепи в изпълнение на техните питомци на терена. А зрителят получава 90 минути скука и липса на качествено зрелище, за каквото е платил.

Трябва да има реакция и от основния организатор на първенството – БФС. Няма как в Бояна да не им прави впечатление, че в първенството се подвизава клуб, който е сложил знак забранено влизането за български треньор.

Четете целия анализ на Жаклин Михайлов в броя на “Тема Спорт” във вторник, 7 януари!