Не е само до пари

Материал на Sportcafe

Интер претърпя най-тежката загуба в европейски финал, разгромен с 5:0 от Пари Сен Жермен, но финансовата пропаст между двата клуба не е достатъчна, за да обясни катастрофата на „нерадзурите“.

Треньорът на ПСЖ Луис Енрике поздрави играчите на Интер за добрия пример, че останаха на терена, докато противниците им вдигаха дълго чакания трофей в Мюнхен. Жалко за „нерадзурите“, че станаха пример, но в негативен аспект, как не се провежда европейски финал.

Много обясниха катастрофата на италианския тим срещу ПСЖ с финансовата пропаст между двата клуба. Но не става въпрос само за пари. Разликата се корени в много повече от финансовия аспект.

Интер похарчи 150 милиона евро за заплати по време на сезона. Тази сума е значително по-малка от 650-те милиона, които ПСЖ плаща на играчите си. Междувременно парижани инвестираха около 700 млн. евро в окомплектоването на състава си, докато този на Интер струваше около 150 млн.

„Нерадзурите“ разчитаха да привличат опитни свободни агенти в последните години, но президентът Бепе Марота вече обяви, че стратегията им ще бъде променена през лятото.

Въпреки че разликата между двата клуба е горе-долу пет пъти във финансово отношение – колкото бе разликата в головете на финала, ПСЖ е на друго ниво в развитието си. И тук не става въпрос само за пари.

Само преди месец Интер мечтаеше за още един исторически требъл, 15 години след първия, постигнат от Жозе Моуриньо и онзи легендарен тим на „нерадзурите“ през 2010-а.

Вместо това, загубите от Болоня, Милан и Рома белязаха началото на края на тези мечти. И в крайна сметка Симоне Индзаги и подопечните му останаха с празни ръце в края на сезона.

Постижението на Наполи бе изключително, но партенопеите ликуваха с второто си Скудето в последните три години с актив от едва 82 точки. В последните седмици от сезона, особено след епичното отстраняване на Барселона, Интер хвърли всички усилия в това да спечели Шампионската лига, сякаш очаквайки, че титлата от Серия „А“ ще дойде даром.

Но сметките не излязоха.

„Нерадзурите“ можеха сами да сграбчат титлата в предпоследния кръг. Наполи сбърка и направи 0:0 срещу Парма. Междувременно Интер водеше срещу Лацио, но дузпа във финалните минути позволи на „орлите“ да стигнат до 2:2.

В един момент от сезона Интер бе най-добрият отбор в лигата. Хенрик Мхитарян дори каза, че няма противник, който да им се опре. И бе прав. Но нещо в машината се счупи в самия край. Интер се срина и от три стола падна на земята.

Въпреки че ПСЖ си бе свършил работата рано-рано и си бе осигурил титлата в Лига 1, записа четири поредни победи във всички турнири преди финала.

Една от тях бе в полуфиналния реванш срещу Арсенал, две за първенство и още една във финала за Купата на Франция – срещу Реймс.

Междувременно Интер изпускаше купите една след друга по подобие на Неверкузен, когато Байер с Димитър Бербатов, също преследваха требъл, но накрая останаха с празни ръце през 2001/02.

Може би настройката на „нерадзурите“ е била твърде фокусирана върху финала в Шампионската лига.

Това се доказва и от думите на помощника на Индзаги – Масимилиано Ферис, който след последния мач от Серия „А“ каза на Дензел Дъмфирс: „Големият ден не е днес. Трябва да вдигнем трофея в Мюнхен!“

Може би щеше да бъде по-добре за „нерадзурите“ да влязат във финала на Шампионската лига с поне един спечелен домашен трофей. Неуспехът в преследването на купите на домашната сцена най-вероятно натежа в психологически аспект и в крайна сметка това резултира и във физическия крах в Мюнхен.

Така една кампания, която трябваше да се превърне в сбъдната мечта за Интер, се оказа всъщност кошмарна. След която ще трябва да бъдат направени кардинални промени, съставът да бъде подмладен, а може би и да бъде сменен треньорът.

Психическата травма от този спихнат балон с адреналин е огромна и не всеки може да се възстанови светкавично от нея. Световното клубно първенство чука на вратата. Интер трябва да свърши толкова много неща, а няма никакво време.