Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"

Явно туристите по плажовете в Марбея ще почакат малко или ще се примирят някой друг, а не Хулио Веласкес да им раздава шезлонгите това лято. Не беше само Емил Велев, много бяхме тези, които се съмнявахме в капацитета и способностите на испанския треньор на Левски и по-точно дали той е подходящият човек за сините в този момент.

Е, той е! Човекът типично по европейски и с присъщ за широко скроените индивиди размах подмина всички критики и дори обикновени забележки и следваше пътя си, който взе че съвпадна с този на Левски. И това лято, както прогнозирахме, бе оцветено в синьо, отначало в бледо, а сега вече е наситено.

Осем мача с европейски печат минимум, три пъти пълен стадион „Георги Аспарухов“ и сега един път пълен “Васил Левски”, весели и лъчезарни хора, много от тях деца, дискусии за билети, уговорки за пътувания навън – това всичко вече прилича на нова приказка. Сравнения с минали издания не са много уместни, времената са други, парите са различни, но имаме новина и тя е начинът, по който играят сините.

Не е лесно с една дума или фраза да се определи какъв точно е стилът на Левски при този треньор. Но вън от съмнение е, че тимът направи показно как трябва да се подходи към чужд терен, независимо от локацията и нивото на съперника. Смелият избор на Веласкес да излезе с Рупанов, а не с Евертон Бала означаваше опит за скъсване с по-близкото, а и далечното минало.

Хулио със сигурност е наясно с европейската история и какви прочувки са правили неговите предшественици през годините и какви географски открития имат в голямата си колекция.

Вероятно не са малко тези запалянковци, които в онези 10-15 минути през второто полувреме в Баку, когато сините бяха прибрани, са оцветили прогнозите в черен цвят – при изравнително попадение имаше време за още едно във вратата на Вуцов и тогава вече конят можеше да отиде в реката и всичко да си е както преди. Но този път Левски бе наистина европейски, с цялото съзнание за невисокото ниво на Сабах.

Българският тим бе много силен като поведение, доста зрял като изпълнение на треньорския план и което е най-важното – демонстриращ самочувствие на можещ и вярващ в силите си отбор. Няма бавене на времето, няма добутване към края на мача, няма кюскане на топката в реката, няма я типичната паника, виждана не един и два пъти. Още от София Левски започна с ясната идея как този съперник да бъде заграден, сдъвкан и в края на 90-ата минута в Баку изплют. Без нито един път в широката публика да се насади и капчица съмнение и несигурност в крайния успех. Такъв Левски искаше да вижда синята част на България и го дочака.

В този отбор няма изобилие от класа, но се отчита достатъчно присъствие на футболисти, които знаят къде са попаднали и какво се иска от тях. Асен Митков и Гашпер Търдин – това не е мечтаната двойка вътрешни халфове, но пък трансформацията при двамата, осъществена от Веласкес, е с мечтан ефект. И не само това. Лидерът и капитан Цунами е резерва! Треньорът винаги, при всякакви обстоятелства има няколко колаборации от вероятности.

В Баку треньорът можеше да направи вътрешни размествания и външни интервенции, които да не поставят под съмнение организацията в играта, този заменя онзи, вторият отива на поста на третия, който става еди-какъв си. Всичко това си го произведе сам Хулио Веласкес, а какво му е коствало да се измъкне от спекулациите за раздяла и да достигне до статут на непоклатим, ще разберем във времето. Но е ясно, че когато и да настъпи този момент, напускането на испанеца ще стане през парадния вход на „Герена“.

Оттук насетне предстои синята черешка на тортата. АЗ Алкмаар е от друго ниво, но какво значение има сега какъв е следващият съперник и реално каква е класата на Левски. Сега се говори за тесни стадиони, ще се търсят билети, купон да става и така до следващия път.