ЦСКА най-после победи, но не показа никакво израстване. Паузата за националните отбори, в която Душан Керкез имаше възможност да работи с много голяма част от отбора си, не доведе до никаква промяна в играта на червените. Ментално отборът отново витаеше около провала и в съботния мач със Септември, а игрово бяха налице всички малки позитиви и най-вече големи негативи от началото на сезона.

свързани статии

Подобно на двубоите срещу Спартак Варна и тима от Бистрица, червените влязоха в мача с острота и агресия, с някое и друго положение. Независимо от развръзката обаче, минута след минута те понижават агресията и концентрацията, а с това и целенасочеността в двубоя. Атаките им заредяват, започналите се случват донякъде и в крайна сметка в даден момент инициативата се оказва в съперника.

Независимо дали той е от челото на класирането, или другар в долната половина, в която се намира 31-кратният шампион в момента. А заради неустановения контрол над събитията на терена бе получен гол и от отбора на Стамен Белчев. По-общият извод е, че подопечните на Душан Керкез не са научени от него и щаба му да решават мачовете си навреме, да ги контролират и при минимално предимство.

Видими са и проблемите на ЦСКА в защита. Трески за дялане, които не се дължат на отделен футболист, или дори двама. А на незадоволителна треньорска работа, която фактологично е издавана от единствена суха мрежа в седем изиграни срещи. Цялостно този отбор на ЦСКА лъха на нестабилност – психологическа и чисто футболна. Показателно е, че тези слабости на отбора крещяха дори срещу Септември.

Дори и за позитивните периоди на червените в мача е трудно да се каже добра дума, тъй като те бяха абсолютно безрезултатни. Смислените по-постепенни атаки бяха 2-3 за целия двубой. И тук е мястото да се каже нещо ясно на Душан Керкез и той своевременно да го разбере. С неговото подобие на директен футбол, което се опитва да наложи, трудно ще успее да постигне устойчива стабилност в резултатите.

Ако самият Керкез все още вярва, че ще води ЦСКА и през 2026 година, светкавично трябва да подобри собствената си работа, включително в посока градеж на смислен футбол с подавания напред по тревата. Не с дълги топки и центрирания към Годой, на когото за три мача съотборниците му създадоха едва едно по-чисто положение и той го вкара. Отделен въпрос са някои странни решения на треньора, поредните такива.

За това Лапеня да е капитан няма никакви видими аргументи. Да не пуснеш Питас около или до Годой, когато търсиш успех и то убедителен – е грешно решение. Включително предвид недостатъчната полезност на Скаршем и лутащият се между добри и по-слаби отигравания Сегер, който е жертва на хаоса в тима. Първите му две смени също са недомислени. И накрая поста му в клуба трябваше да спасява Петко Панайотов. Младокът го направи, като за втори път

изпъкна индивидуално с червената фланелка след онзи му фантастичен гол в дербито с Левски. Сега Керкез е длъжен – заради този гол и качествата му като цяло, да намери място на Петко в халфовата линия при Жордао и Ето‘о.

Проблемите в отбрана са генерално отборни, но за пореден мач конкретно фланговете на ЦСКА са пробивани. През първото полувреме новото попълнение Мартино имаше проблеми с Мой Пара. В атака пък са необходими модели, които да генерират значително повече чисти ситуации на нападателите. Изобщо, работата пред Керкез е много и ако той постепенно между предстоящите мачове отмята важните задачи, има известен шанс да си спечели още време като треньор на най-титулувания клуб у нас.

За дългосрочност с него на този етап изобщо не може да се говори. И точно последната дума е в основата на проблема за това и по принцип. Душан много повече е изговорил, отколкото е изработил. Всички оправдания и обяснения увисват във въздуха, след като в 7 поредни мача не успяваш да надиграеш убедително нито един съперник, повечето от които доста слаби.

Петър ЗДРАВКОВ, "Тема Спорт"