На 22 септември Христо Янев, на баналния журналистически език, изведе своя Ботев Враца срещу ЦСКА и безмилостно се пребори за ценна точка. Гостите, водени от Валентин Илиев, поведоха с попадение на Питас, но капитанът Генов успя да отбележи четвърт час преди края и мачът завърши наравно. И едва ли някой освен най-запознатите е предполагал тогава, че само пет дни по-късно Христо Янев ще води ЦСКА срещу Локомотив София в квартал „Надежда“.

По ирония на съдбата – мач, който също завърши 1:1. И последва 0:0 срещу Лудогорец на „Васил Левски“, също не особено добро постижение на фона на това, което представлява хегемонията в последните месеци. След двубоя с все още актуалните шампиони, настъпи паузата за националните отбори, ЦСКА разгроми в контрола Септември с 4:0 и настъпи часът на истината за временния треньор, който по силата на логиката трябваше да остане до зимната пауза. И тогава да се търси някаква чуждестранна голяма табела, която да оправи кашата в ЦСКА.

Но чудесата в този свят нямат край и след 19 октомври колосът на българския футбол възкръсна с треньор, който в последните 5 години изобщо не бе споменаван като вариант за ЦСКА. Той бе получил вече своя шанс на само 36 години, бе спечелил Купата на България през 2016-а, но още в началото на следващата кампания светкавично се бе преценило, че той не става за големите цели, които Гриша Ганчев си бе поставил, вече при истинското завръщане в българския клубен футбол.

И Христо Янев трябваше да излезе през задния вход за да си търси късмета по белия свят. Репутацията от успешния рейд в Югозападната В група и спечелената купа привлякоха вниманието само на някога славния Нефтохимик Бургас. Едва ли са обърнали внимание на произведеният от него по същото време трилър, но дори заглавието на тази книга говори много показателно – „Единственият начин“.

И в тази събота, някъде около 17:15 часа точно по единственият възможен начин ЦСКА спечели вечното дерби срещу Левски с 1:0. А този особен начин е патент само на момченцето от Казанлък, което си слагаше хартия във футболните обувки, защото му бяха големи.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ В НОВИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“