Левски мачка, а Лудогорец го връщат в играта за титлата

Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема Спорт"

На първия кръг от втората част на редовния сезон спокойно може да се постави епитета фундаментален. Левски, Лудогорец и ЦСКА не само спечелиха своите мачове, но и след провалите на ЦСКА 1948, Локо Пд и Черно море подадоха сериозна заявка да се превърнат в непоклатимото челно трио до края на кампанията.

И много вероятно точно това да се случи, но с предварителното условие, че допуснатите кризи при Лудогорец и ЦСКА са валидни, а това засега дава огромно предимство на сините, които стоят непокътнати и резистентни. Само седмица след фиаското във вечното дерби, те оформиха втора петица на Монтана и показаха, че самочувствието им остава напълно непокътнато.

Точно подобни лесни победи постигнати от съблекалнята са най-сериозното основание Левски да бъде считан като основен фаворит за спечелване на титлата. Много е важно, отборът с всичките промени и ротации, които предприема Хулио Веласкес да стои непоклатим при всякакви обстоятелства. А те за разлика от тези при основните съперници са само благоприятни. И в Монтана се случи най-доброто за откъсналия се напред лидер на колоната.

С два бързи и лесни гола, гостите практически лишиха остатъка от мача от всякаква интрига. И за удоволствие на верните си фенове нанизаха още три попадения, за да върнат спомена от първия мач между двата сини отбора в Подуене. И тогава Левски с огромна лекота и с решителната подкрепа на противниковата отбрана и вратар, лесно стигна до трите точки.

Но за такива спектакли е намерено определението „голяма разлика в класите“. И наистина в цялото сегашно първенство трудно може да се излъчи по-голяма разлика в класите от тази между Левски и Монтана. Дори перлите в селекцията на домакините Ежике и Азеведо изобщо не показаха реално присъствие във футболното повествование.

И отново поредни комплименти за начина, по който Хулио Веласкес изгражда победите на Левски. 13-ата за първенство беше спечелена по характерния за него начин със странни решения при определяне на основния състав. Серафимов бе пуснат като десен защитник, а Алдаир пред него като крило. И това бе поредната иновация на Веласкес, който през сезона смени доста от титулярните позиции на своите основни изпълнители.

Срещу Монтана Веласкес взе и второ интересно решение като вкара заедно на терена Сула и Бурас. И определено тези решения повлияха на допълнителната атракция в нападение. Но пък това изобщо не означава, че в следващия мач, сините няма да започнат с няколко нови изобретения на гения от Саламанка. Фактът, че изненадващо размрази от фризера Мислович и Фабио Лима оставя доста храна за размишления.

Обобщено Левски с лекота прегази през река Огоста и взе нови три точки, които предвид другите резултати в кръга вече го отдалечиха на цели 8 пункта напред. Сериозна преднина, която по-скоро може да се увеличи до зимната пауза, отколкото да се намали. И ако нещата се развият по очаквания сценарий, до края на редовния сезон сините много трудно ще бъдат изместени от върха.

А този, който може да ги измести оттам е само и единствено Лудогорец. В едни други времена мачът на хегемонията със столичния Септември би бил най-резонния и лишен от вълнения. Този обаче беше много специален поради една причина. След дълго лутане и вероятно десетки откази, Лудогорец представи нов треньор.

И в негова чест двубоят в „Надежда“ бе спечелен, но при същата, постна и лишена от всякакви достойнства продукция от шампионите. В този случай се забелязаха някои познати неща от предишни сезони, които вървяха ръка за ръка с доказаното превъзходство на най-добрия отбор в България. А когато тези фактори започнат да играят своята решителна роля на терена и победите се печелят лесно.

Две ситуации от мача Септември – Лудогорец говорят красноречиво, че хегемонията е готова да възкръсне. ВАР и съдията на мача не видяха игра с ръка на Сон в наказателното поле на гостите. А по-късно редовен гол на Септември така и не бе признат след дълго колебание, докато накрая не се откри игра с ръка на човек от домакините. Но фактът, че се появи колебание да бъде признато чисто попадение за Септември, при което топката е половин метър във вратата, е показателен.

Нещо познато се завръща и то няма да спре дотук. И не Хьогмо промени с магическа пръчка Лудогорец, а други до болка позната дела и аргументи. И ако нещата следват естествения си ритъм, отново ще се възцари познатата картина, а тепърва предстоят вълнуващите моменти. Иначе играта на Лудогорец с нищо не се отличаваше от последните им 10 трагични продукции.

Големите футболисти от съблекалнята със силни характери по същия начин бяха призраци на терена, а в преобладаващата част от мача бяха напълно надиграни от столичния тим. И дебютиралият повторно Славко Матич има всичкото основание на света да съжалява, че отборът му не спечели нищо в иначе добър за тях мач.

И все пак голямото събитие на 16-ия кръг дойде от уникално събитие – цели трима нови треньори се появиха край тъчлинията в първенството – Матич, Хьогмо и Димитър Димитров – Херо. Може би точно това ще остане в аналите.