Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"

Левски ще бъде по-добър през пролетта. Около това се обединиха собственикът Наско Сираков и треньорът Хулио Веласкес в първия работен ден. Никой обаче не се ангажира с прогноза, да не говорим за обещание, за целите. Но всичко по реда си.

Треньорът на Левски съвсем обяснимо избяга от конкретиката за селекцията, а това е въпрос, който задължително присъства не само в първия ден след паузата, но ще има своето протяжно продължение до първия официален мач. И въпросите ще стават все по-чести, ако конкурентите паралелно пазаруват.

свързани статии

Там някъде ще е пресечната точка – сините трудно ще стават по-добри, ако Лудогорец и ЦСКА се подсилват, а да не подценяваме и ЦСКА 1948, който пък отдавна превъртя играта на пазара. Именно в мачовете срещу тези съперници, поне 5 пъти с хегемонията и почти сигурно поне 3 пъти с вечния враг, ще се разбере дали Левски е станал по-добър. Да припомним, че през есента сините не вкараха гол в двубоите с тези съперници и спечелиха 1 точка от 6 възможни.

Задължително ли е обаче привличането на нови играчи, за да стане един отбор по-добър, в случая Левски на Веласкес? Треньорът някак между редовете отново ни отправя послание, че наистина смята, че разполага с 22-ма равностойни играчи. Каза ни го в прав текст преди и по време на мача със Славия и го затвърди след двубоя, когато държеше, че още 100 пъти би стартирал с тези единайсет. Тоест – не ме критикувайте, при мен няма титуляри. Следователно, Веласкес вярва, че Левски ще бъде по-добър през пролетта.

Хулио със сигурност е наясно, че от този момент нататък започва да се разхожда по много тънък лед. Относно селекцията, той отново не пожела да бъде вкарван в процеса с роля, по-голяма от участник в дебатите до момента, в който конкретиката бъде поставена на масата. Обсъждането на профили, но не и на имена, от една страна, е нещо като бягане от отговорност на треньора, а от друга пък затвърждава начина на работа в селекционния процес.

Хулио не иска препоръчани му от десетките агенти играчи, а предпочита с това да се занимава клубът. А може тези неща да са били уточнени при назначението му. Испанецът няма как да не е бил запознат със заканата на Сираков, че повече няма да оставя треньорите да си правят селекция след очевидната според него грешка да делегира правата в този процес на Станислав Генчев. Така че наследникът му в момента явно е в ролята на обущаря, който не наднича по-високо от обувките.

Както и да я въртим обаче, Левски закъснява. И това не е опит за вкарване на напрежение. В крайна сметка пасивността на трансферния пазар рефлектира в оптимизма на запалянковците. Оставете това, че те са свикнали на първа тренировка винаги да има поне едно ново лице. Идеята е, че без освежаване би било трудно не просто да се вдигне нивото, а да се удържи първото място.

Няколко пъти правихме напречни разрези къде какво е необходимо, но явно всичко опира и до пари и по-точно до техния ограничен обем. Оптимистът, от друга страна, би казал, че Сираков закъсня с треньора, но го уцели. Сега следва да очакваме, че закъснелите попълнения също ще се окажат попадения.

Относно целите – треньор и собственик на един глас заявиха, че не гледат по-далеч от първия официален двубой за годината и след това ръка за ръка с клишето – мач за мач. Има го в играта тази тактика на смирение да е бягане от психозата, че титлата на Левски е решена на друго място и сега просто ще видим как се изпълнява тази високоетажна заповед.

От друга страна пък, преди дни лидерът на Лудогорец Ивайло Чочев някак с примиренчески нюанс заяви, че Левски трудно ще бъде настигнат. Човек аха да си помисли, че и Левски не иска да е шампион, но пък и Лудогорец да не иска, значи стрелите отиват към някаква шеметна червена пролет. Като тук вмъкваме и ЦСКА 1948, откъдето, на този етап през треньора Иван Стоянов, единствено от всички в челото смело и открито говорят за шампионска титла като постижима цел.

Е, ясно е, че и Сираков и Веласкес очакват изключително трудна пролет, в която наистина ще бъдат необходими футболисти с ниво над наличните. Наказания, контузии, редовен сезон, плейофи… Обобщено казано, само със Сангаре и Рупанов напред, трудна работа.

И в края една от болките на синята част на България нов стадион. Няма как да е иначе, арената на Левски си е изживяла времето, а претенциите на феновете се засилват с напредването на строежа на „Армията“. В Пловдив „Колежа“ е друго измерение, „Лаута“ също е на финалната права да бъде завършен. И на фона на тези от импровизираната голямата българска четворка плюс Лудогорец, от Левски остават с някакви неясни обяснения и нека направо да си го кажем – мрънкания.

От години насам Сираков се измъква с дълговете, после с липсата на инвеститор, а отскоро и с тромавата процедура по окомплектоване на документация. Искало му се да стават по-бързо нещата и толкова. Да, при Джо Диксън всичко изглеждаше много розово. Сега обаче ситуацията е различна и това, че Левски уж разполага с футболисти за 35 милиона евро, не приближава клуба към нов стадион. Да не говорим, че реално тези 35 милиона евро, като теглим чертата, са не повече от 1/3 от тази стойност.