Има разстояния, които не се измерват в метри. Между "Васил Левски" и "Българска армия" е една разходка през Борисовата градина. За червеното сърце обаче тази разходка означава всичко. Защото води у дома.

ЦСКА се завръща на своята земя. Там, където всяка крачка събужда спомен, всяка песен звучи по-силно и всяка победа има особен вкус. Новата "Армия" е готова да събере поколенията, да запали трибуните и да даде на отбора онзи мощен тласък, който идва, когато хиляди сърца бият в един ритъм.

ЦСКА се прибира. И се прибира, за да мачка. Планираното откриване срещу Славия на 30 октомври обещава вечер, която ще се помни. Първото влизане. Първият поглед към терена. Първата песен, подета от единия сектор и понесена от целия стадион. Онзи миг преди началния сигнал, в който гърлото се свива, очите блестят и разбираш колко много означава да бъдеш точно тук.

свързани статии

На "Васил Левски" ЦСКА беше домакин по протокол и гост по усещане. Червената публика носеше със себе си страстта, знамената и любовта. Превръщаше трибуните в свои, пееше, подкрепяше, живееше с отбора. Но домът си имаше друго име.

"Българска армия“". Сега това име отново ще събира всичко в едно - отбора, публиката, историята и жаждата за победи. На новата "Армия“" емоцията ще бъде на метри от играта. Трибуните ще дишат във врата на съперника. Всеки спечелен двубой ще вдига стадиона. Всеки пробив ще повлича хиляди хора напред. Всеки гол ще отприщва червена стихия. А гостите ще разбират още при загрявката къде са попаднали.

Тук ЦСКА ще притиска. Ще атакува. Ще преследва победата до последната секунда. А трибуните ще искат още. Точно такава трябва да бъде "Армията" - място, на което отборът излиза с вдигната глава и с увереността, че зад него стои неудържима сила. Място, на което съперникът трябва да се справя с единайсет футболисти на терена и с грохота на целия стадион.

Новият дом дава сцена за голям футбол. Модерен, красив, с трибуни близо до терена и с всичко необходимо една футболна вечер да се превърне в преживяване. А червената публика ще му даде своя глас. Ще го изпълни с песни, със знамена, с онова неповторимо напрежение преди гола и с взрива след него.

За едни завръщането ще бъде среща със собственото детство. С първия шал, първия мач и ръката на баща им по пътя към стадиона. За други точно сега ще започне тяхната история с ЦСКА. Ще прекрачат входа, ще видят червените трибуни и един ден ще разказват: "Бях там. На първия мач".

Някъде между тези поколения ще стои всичко, което прави клуба толкова голям - любов, която се предава. От баща на син. От майка на дъщеря. От приятел на приятел. И тази любов ще иска футбол, достоен за дома ѝ.

"Армията" ще дава криле. Ще вдига темпото, ще пали футболистите, ще ги тласка към следващата атака. Всяка вечер на този терен ще бъде възможност отборът да покаже характер, смелост и глад за успехи. Да наложи своята воля. Да превърне подкрепата в натиск, натиска в голове, а головете в победи. Така се гради крепост. Мач след мач. С пълни трибуни и отбор, който ги вдига на крака.

Големите вечери вече имат своя адрес. Борисовата градина отново ще се изпълва с червени шалове и песни. Приятелите пак ще се събират по познатия маршрут. Децата ще бързат към входовете. А отвътре ще ги посреща гласът на "Армията".

ЦСКА се прибира у дома. Трибуните ще гърмят. Съперниците ще усещат всяка минута. А червените ще излизат с една мисъл - тук командваме ние.„

Георги Пешев, Gol.bg