Три по-високи заявки не свалят Карлос Насар от трона. Но здравословните проблеми, скандалите във федерацията и непрекъснатият шум под кой флаг ще се състезава могат да направят защитата му много по-трудна.

Карлос още не е излязъл на подиума в Китай, а вече му търсят наследник. Достатъчни се оказаха едни предварителни числа - 400 килограма за Али Алипур, по 395 за Нургиса Адилетули и Фейксян Куан и 390 за българина. Изведнъж въпросът вече е поставен - задава ли се краят на господството му?

По-полека с коронацията на следващия крал. Заявката е намерение. Титлата изисква успешни опити.

И едно уточнение: Насар е с третия по големина заявен резултат, но трима състезатели са посочили повече от него. Това е повод да погледнем внимателно конкуренцията. Присъда за шампиона обаче няма.

свързани статии

Катар и Бахрейн - разговорът, който измества спорта

Най-неприятният фон около Насар е непрекъснатото въртене на въпроса дали ще продължи да вдига за България. Катар, Бахрейн, чужд флаг - подобни приказки лесно превръщат подготовката за световно първенство в публично обяснение за бъдещето на един спортист.

Слуховете не са договор. Повтарянето им не ги прави потвърдено решение. Но поставят Насар в абсурдна ситуация - преди да е защитил мястото си сред най-силните, около него вече се води спор на кого ще принадлежат следващите му победи.

Няма как отвън да измерим дали това разклаща концентрацията му. Има обаче достатъчно основание да попитаме защо точно преди най-важните стартове от него се очаква да носи и тази тежест.

Българският спорт обича да иска вярност от шампионите си. Редно е да им осигурява и среда, в която да работят спокойно. Подкрепата не може да се изчерпва с националния флаг след последния успешен опит.

Истинската тревога е в подготовката

По-сериозен сигнал от предварителните заявки е признанието на мениджъра Николай Жейнов за непълноценна подготовка заради здравословни проблеми. Самият Насар също потвърди трудностите преди заминаването.

Тук вече има съществен въпрос. Какво е успял да навакса? В какво състояние ще излезе? Ще издържи ли тялото му на тежестите, които битката за златото може да поиска?

Няма основание заявените 390 килограма автоматично да се четат като признание за слабост. Няма основание и здравословните проблеми да се подминават с удобното "Карлос пак ще ги разбие". Репутацията печели уважение. За медала трябват сила, точност и готовност в конкретния ден.

Промените в екипа също ще бъдат следени внимателно. Включването на Кирил Танев в храненето и възстановяването и на Венцислав Стоянов в терапевтичната работа поставя нови очаквания. Самата промяна обаче не доказва грешка. Би било твърде удобно още преди състезанието да бъдат посочени виновници за резултат, който не съществува.

Съперниците напредват. А българските щанги?

Алипур заслужава сериозно отношение. Неговите 398 килограма от Азиатските игри са постигнат резултат и световен рекорд. Конкуренцията има право на амбиции, а Насар няма пожизнен абонамент за върха.

Точно затова скандалите в българските щанги са толкова изтощителен фон. Докато съперниците гонят следващия килограм, у нас вниманието отново се разпилява между управленски битки, несигурност и въпроси за бъдещето на най-голямата ни звезда.

Не можем да обявим, че тези сътресения непременно ще провалят Насар. Можем да настояваме да не се превръщат в постоянна част от подготовката му.

Тронът се печели на подиума

Показателно е, че в официалния си преглед преди световното Международната федерация по вдигане на тежести продължава да определя Насар като фаворит при 95-килограмовите. Това не му гарантира златото. Показва колко прибързано е от една предварителна заявка да се произведе история за паднал шампион.

Може ли Карлос Насар да бъде победен? Разбира се. Големият спорт не дава имунитет срещу загуба. Но ако някой иска трона му, ще трябва да вдигне повече на състезанието. Дотогава най-смисленото, което можем да направим, е да спрем да товарим шампиона с чужди скандали и непотвърдени сценарии за Катар и Бахрейн.

Защото съперниците трябва да му тежат на подиума. България не бива да му тежи по пътя към него.

Георги Пешев, Gol.bg