Началото на Левски и ЦСКА в основната схема на Лига Европа и Лигата на конференциите може да се нарече повече от успешно, предвид трагичното състоянието на двата гранда в последните години.

Какво толкова се промени при „сини“ и „червени“ в последните месеци, че те играят поне като равни със съперниците от Европа. Всъщност, промяната е една и тя е фундаментална – треньорите! За съжаление истината много боли. А тя е, че българските треньори, с едно изключение, не са способни да сменят чипа на българския футбол, както са на път да го направят Хулио Веласкес и Маркус Гиздол. 

1.    Пълно себераздаване и свръхконцентрация върху футбола.

Никога няма да чуете Хулио Веласкес да говори за нещо извън футбола, дори извън Левски. Играчите, схемата на игра, тактика, уважение към съперника, феновете. Толкова. Всичко в неговата работа е подчинено на футбола и Левски. Не се оплаква от селекция, от терени, от съдии, от малшанса, от международното положение. Маркус Гиздол пък каза, че до момента знае пътя единствено от хотела до тренировъчната база. Някакъв непознат за нас свръхпрофесионализъм. 

свързани статии

2.    Много знания, опит и желание за израстване

След равенството с Нордселанд Гиздол изрече една фраза, която е много показателна за високото му ниво. Макар и тя едва ли се е харесала на част от феновете. „Да спечелиш точка като гост в Европа не е толкова зле“. Очевидно немският треньор си дава ясна сметка, че в предните години ЦСКА просто не е играл в Европа и затова смята равенството в Дания стъпка напред в развитието на клуба. 

За Веласкес всеки мач е някакъв урок и наученото се прилага в следващия мач. Класически пример е смяната на тактиката от мача с НЕК. Там защитата на Левски игра безброй пъти със Светослав Вуцов. Вратарят, иначе блестящ, сбърка един път и се оказа фатално. Срещу Виктория Вуцов игра много по-малко с топката и това го направи по-уверен пи стабилен.

3.    Всички футболисти са с равни шансове 

Двамата треньори нямат никакво лично отношение към който и да е футболист, без значение дали е българин, испанец, португалец, французин…За разлика от нашите. Веласкес прави промени в отбора само по един критерий и това е формата на футболистите. Затова и част от играчите от шампионския тим седнаха на пейката, а други дори бяха освободени. Гиздол също не се поддава на типичната за нас шуробаджанащина. Затова и синът на спортния директор Валентин Илиев – Теодор, бе резерва срещу Нордселанд. Нищо, че е капитан. 

свързани статии

4.    Психическа устойчивост

Двамата треньори показват завидна устойчивост при негативни резултати или дори криза. Това важи най-вече за Веласкес, тъй като Гиздол е твърде малко време в ЦСКА. Испанецът нито веднъж не се поддаде на паника, когато в началото нещата за Левски не вървяха. Признава силата на съперника, признава грешките и продължава напред. Уверен е, че той и неговият екип имат най-добрия план. Разбира се, във футбола 2 плюс 2 не е равно на 4, но пътят към целта понякога е по-важен от самата цел. 

5.    Необятни тактически познания 

Веласкес и Гиздол имат много опит и познания, които ги отдалечават на космическо разстояние от българските им колеги. Два примера са много показателни. На мача в Пилзен едва ли някой може точно да каже кой беше част от тройката защитници на Левски. Дори не може да се каже дали бяха трима или четирима. Алдаир уж е ляв бек в схемата с четирима, но всъщност беше дясно крило. Макун играеше вляво и в центъра, а по едно време в средата на защитата бе Мубарик. Той пък даде шеметния голов пас за Рейналдо. Някакъв хаос, който само Веласкес разбира, но е печеливш хаос. Хаос за радост на очите. Гиздол веднага прозря нещо, което нито Томаш, нито Янев проумяха в ЦСКА. Отборът е съставен от играчи, напълно способни да пресират съперника в неговата половина. Положителната промяна в играта на „червените“ е очевадна и ще стане много печеливша.|БГНЕС

Материал на Добри Кожухаров

* заглавието е на Gol.bg