Темата за така наречените "куфари" е изключително актуална в България, особено след края на летните олимпийски игри в Лондон.

Още по средата на най-значимото спортно събитие за годината бях решил да обърна специално внимание на състезателите, които по една или друга причина дори не успяха да се доберат до ролята на статисти на Игрите, тъй като голяма част от тях не се класираха на финал, или бяха последни в него.

Не го направих по две причини. Първо, не е хуманно да риташ някой, който без това е паднал и едва ли ще се изправи до следващата Олимпиада. Второ, да си професионален състезател означава, че трябва да изпиеш и горчивите чаши на провала. Загубите вървят ръка за ръка с победите, а и би било грешно да изискваме само медали от нашите олимпийци в едни трудни за спорт времена.

Една от нашите участнички в Лондон обаче не беше слаб спортист, нито тип "турист", който отива на планувана и добре подготвена екскурзия с нашите пари. Състезателката в тласкането на гюле Радослава Мавродиева се оказа един най-обикновен "куфар" по друга причина. Обявена за талантлива, за бъдеща шампионка, сливналийката си призна пет седмици след края на Игрите, че е симулирала.

Тя направила три фаула, защото по нейни думи още с пристигането си в Лондон почувствала, че не била същата, както в България. "Казах си: по-добре фаулове, отколкото слаб резултат".

Три седмици преди признанието си обаче, Мавродиева заяви: "Не издържах психически. Напрежението ми дойде в повече. Подцених самото състезание. Но в никакъв случай не съм симулирала участие."

Ето тук Мавродиева се "откроява" от всички останали наши олимпийци, които се разходиха до Лондон, разгледаха забележителностите и типично по нашенски навярно напълниха саковете със сувенири.

Същата тази Радослава вече не е в категорията на "младите таланти" със своите 27 години. Оттук нататък тя трудно ще може да се вклини сред най-добрите в този спорт. А повече от гюлето ще й тежи лъжата, с която тя се опита да замаскира провала си.

Докато всички любители на леката атлетика очакваха българката да намери място на финала, тя очакваше своя последен трети опит, в който отново да направи фаул и да не се обременява психически с нови три хвърляния. Тя бе единствената от цели 32 участнички, която остана официално без резултат. Дори най-слабият такъв е по-добър от фаул. За сливналийката обаче това не е точно така.

Тъжно е, че българският спорт разчита на състезатели, които не са сред най-добрите в своята дисциплина. Все пак това може да се обясни с тежката икономическа обстановка в страната и с факта, че държавата не участва във финансирането на спорта както преди 1989 година. Да си спортист в България днес означава да си голям ентусиаст, патриот и мечтател. И да се молиш за финансиране с което да оцеляваш, а не да гониш световни рекорди.

Затова и бих оправдал всеки българин и всяка българка, които останат последни, но поне положат усилия и след състезанието избухнат в сълзи. Защото ще зная, че са дали всичко от себе си. Колкото могат - толкова.

Но никога няма да приема състезатели без спортен дух и национална чест. Такива, които си получават средствата за олимпийска подготовка и едва преди участието си разбират, че нямат сили. Нямат сили да хвърлят гюлето, но имат наглостта да приберат парите. И за капак се опитват да ни финтират с евтини лъжи.

Българският спорт е прогнил не толкова заради течащите тавани на залите, а по-скоро заради наличието на "спортисти" с изгнили души и без българско самосъзнание. Българин е този състезател, на когото му настръхва кожата и му се подкосяват краката по време на "Мила Родино". Спортист е този участник, който дава всичко от себе си до самия край, дори да остане последен. Всички останали са едни обикновени "куфари". Изцяло изпразнени от съдържание.


Друми Георгиев, Gol.bg