През завършилата футболна кампания рекордно много се говори и писа за хита на сезона Черно море. Моряците спечелиха рекорден брой точки – 75, а у дома са със 17 победи и само един равен. Практически спечелиха финалния плейоф с 14 точки от 15 възможни. И увенчаха сезона с едни непостигнати досега сребърни медали.

По посока Варна валят всякакви комплименти и всички до един са напълно заслужени. Естествено, лъвският пай от славата е за Илиан Илиев, но се надявам да се е усетило колко деликатно от ръководството стоят настрана от тържествата. На други места така наречените собственици отдавна биха иззели цялото публично внимание, ръсейки глупости по всички медии. И този аспект също говори красноречиво колко правилно се работи на „Тича“.

Семпло откъм фойерверки, но отлично откъм резултати. И се доказва, че точно този модел работи най-добре не само в българския футбол, но и в европейския. Един треньор, който си прави сам селекция и към когото се демонстрира безгранично доверие. Успехът идва тогава, когато е ясна отговорността. В тези случаи основният фактор парите дори не играе чак толкова съществено значение.

Постигнатото от Илиан и подопечните му е налично, но дългото съзерцание не е здравословно. На дневен ред вече е бъдещето. А то ако е свързано с възникването на неоправдани очаквания, ще е доста разочароващо. Първо, моряците ги чака участие в Европа, където им е приготвен традиционният за българските клубове риалити чек.

През юли идва сметката, а тя е една и съща за целия български футбол. Чудо ще е, ако Черно море отстрани дори един съперник в Лигата на конференциите. А и първият проблем, с който ще се сблъскат вицешампионите, е разумно ли е да проведат мача или мачовете си на стадиона на Лудогорец. Футболна България отново ще произведе парадокс. Най-големият конкурент на хегемонията в последното първенство поради липса на собствено съоръжение ще играе в Разград, което дори не се нуждае от коментар или обяснение.

Така или иначе евромероприятието ще е доста посетено на фона на традиционно пустеещите трибуни на „Хювефарма Арена“ по принцип. Но питането ще остане актуално – защо голям град като Варна няма стадион дори за квалификационен кръг в Европа? Преди много години се показаха едни снимки за нов стадион, но всичко остана на презентация. И ето, че при завръщането си в Европа Черно море ще е с бежански статут.

Европа ще мине и ще замине още през лятото, но, както казват манекенките – по принцип това се плаща от нашите представители като лошо начало на вътрешното първенство. Вероятно ще има отлагания, ротации и други подобни неща, които ще отнемат от инерцията. В случая може би след тези мачове ще напусне и треньорът Илиан Илиев, който е с временно разрешение да носи две дини под една мишница. Допуснатият прецедент той да остане едновременно и във Варна, и в София е абсурден. Рано или късно очевидният конфликт на интереси ще се реши в полза на националния отбор.

И най-важният въпрос, който вълнува нароилите се като гъби варненски фенове е подсилването или отслабването на отбора. За кой знае какво засилване изобщо не може да се говори, но вече има доста напускащи, чиито места трябва да бъдат заети с поне равностойни заместници. И тук винаги стигаме до въпроса за юношите и чужденците. Що се отнася до втория сегмент, там Илиев винаги е готов да изненада приятно с някой подобен на Калкан. Но при фактора собствени кадри вече е налично отстъпление.

Ситуацията с високите цели явно не предполага картбланш за момчетата от школата, както стана с Минчев, Дюлгеров, Попов, Илиан Илиев-младши. През рекордния сезон доста момчета получиха игрови минути, но нито един от тях не се наложи за постоянно. И по всичко изглежда през следващия сезон линията ще се запази.

Но както се казва, кахърите на Черно море са чисто бели. Този клуб може да служи за пример на останалите, изключая Лудогорец, ЦСКА и Левски. А основните постулати са умереност, последователност и реализъм.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"