Хегемонията на Лудогорец Разград в българския футбол ще продължи още много пъти по 13 години и причината закономерно се измества в посока на отсъстващата конкуренция. През отиващата си 2023 година, зеленият дракон предостави безброй възможности на противниците си да го съборят от пиедестала, но те показаха само едно – пълната си несъстоятелност. И след като не успяха – Лудогорец започна да се отлепя от дъното в последните два месеца и изобщо няма да е изненадващо ако 2024 година се окаже ренесанс на делиорманския колос.

Никой не е виновен на така наречените големи български съперници на Лудогорец, които се наслаждаваха на превъзходството на Балкани, Астана, Олимпия, Аякс и най-вече на уникалното унижение, което датския клуб Нордселанд нанесе на Лудогорец. Цяла плеяда срамни европейски резили един след друг доказваха по категоричен начин, че Лудогорец се е отдалечил на светлинни години от онова, което представляваше при двете си участия в групова фаза на ШЛ. Не българските им съперници, а разни косовари, казахстанци, словенци и датчани показваха и доказваха, че в Разград са събрани от кол и въже някаква страна група скъпоплатени чужденци. Цялата прескъпа селекция на Лудогорец в половин дузина мачове беше развенчава като банда от класически, завършени недоразумения. Доказаха го дори Славия и Крумовград, които набиха по три гола на отбор с десет пъти по-голям бюджет от тях. Но нито ЦСКА, нито Левски не успяха да вкарат и едно, дори случайно голче за да докажат, че не са книжни тигри срещу Лудогорец.

свързани статии

А апотеозът на цялото безсилие го постави Иван Турицов, който изпусна най-важната дузпа в историята на българския футбол и очаквам следващата трибуна на „Хювефарма арена“ да носи неговото име.  От септември 2022 година до октомври 2023 Лудогорец вървеше непрекъснато надолу игрово, но това не се усети защото в крайна сметка спечелиха титлата и купата. Направиха дубъл, което дори не им е важна цел. И сега се върна Георги Дерменджиев, който пое отбора в насипно състояние след пълния крах на Ивайло Петев, направи най-нормалните и правилни неща и Лудогорец си стъпи на краката. От мача с Фенербахче в Истанбул до голямата победа над Нордселанд, Лудогорец изцяло се промени. Чичо Гошо избистри някакъв титулярен състав, оправи психологическия климат и наложи своята философия. И Лудогорец се върна почти в пълния си блясък. Сержио Падт, който си бе стегнал куфара заключи вратата, защитниците пред него вече са в синхрон, халфовата линия успява да контролира топката и събитията, а постигната стабилност води и до фактора късмет, който винаги е бил с Дерменджиев. С голяма доза случайност бяха постигнати победите над ЦСКА и Нордселанд, но както се знае шансът винаги е на страната силните. Същото се отнася и за съдийския фактор, защото румънеца Хацеган се отнесе подчертано комшийски в Разград.

Лудогорец е под гореща пара, напролет ги чака мощна атака в лесната Лига на конференциите, където могат дори да изиграят дори 6 мача. За първенството мисля, че всичко е ясно и само глупак може да си хвърли парите на вятъра да залага за друг шампион освен вечният такъв. Дори коефициента им за титла все още стои на 1,50, което е подкана да се спечелят хубави пари от тях. Другите, вечно недоволните ще си останат само с големите претенции, не защото Лудогорец са такива или онакива, а защото те само си играйкат. И плачат непрекъснато, че са ощетени. Но преди да тръгнат да ни заливат пак с дежурните обяснения на вечни комплексари, да потърсят вината у себе си. Защото този път само те сами си виновни – една година Лудогорец им даваше всички възможности да го бутнат от върха и те не се възползваха. И сега ще имат много години напред да чакат и да живеят в добре познатата им самозаблуда.

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg