Лигата на Лудогорец

„Лигата на Лудогорец“ – така спокойно може да се нарече Първа лига след завършилата есен. Още през лятото разградчани влязоха в ролята на Любимец 13, завоювайки 13-а поредна титла. Но въпреки катаклизмите, настъпили след уникален резил на междуконтиненталната сцена (б.а. – 2:7 след продължения от Карабах в третия квалификационен кръг на Шампионската лига), те отказаха да излязат от образ. И продължават да са Любимец 13 – с толкова точки водят пред Ботев Пд, Черно море и Левски, които заемат местата от второ до 4-то.

Даже обичайната тема за реферите не бе актуална в завършилия първи дял на кампанията. Въпреки че още в първия кръг при 1:0 над ЦСКА главният съдия Никола Попов не посмя да отсъди чиста дузпа в полза на армейците, но след като бе привикан от ВАР, нямаше как повече да си криви душата и посочи бялата точка. След това обаче червените напълно разочароваха. А сините от Левски помпаха фалшиви мускули до октомври, след което се сгромолясаха с гръм и трясък. До един момент лъжеше и самото временно класиране – вече се превърна в традиция заради походите в евротурнирите орлите да отлагат мачове. Но когато те бяха изиграни, зейна пропаст, дълбока колкото Марианската падина между тях и останалите. Достатъчно е само да споменем, че завесата бе спусната с два двубоя срещу явяващия се в края най-голям конкурент – Ботев Пловдив. Лудогорец го би на ходом у дома с 3:0. А на „Колежа“ не се изпоти за успех с 4:2. Това би трябвало да казва всичко.

Всъщност най-големите затруднения за Лудогорец бяха точно в началото, когато тимът не показа убедителна игра срещу ЦСКА и Левски, но пък стигна до нужния резултат. В това време от годината обаче фокусът на тима е насочен към Европа. Именно тя е мерилото. А отборът на Георги Дерменджиев се оказа на кантара от категория „Перо“ и затова ветеранът бе освободен. След преходен период при Захари Сираков юздите на тима бяха поети от хърватина Игор Йовичев. Той явно пристигна с написано домашно, защото веднага се зае да отстрани многогодишни слабости в играта на тима. За всички е ясно, че у нас разградчани могат да бият с индивидуална класа.

А в евротурнирите разчитат на бързината и остротата в атака – просто така е конструиран този състав. Но той по правило се чупи, когато срещу него някой стъпи здраво, започне да печели единоборства и го притисне в половината му. Та Йовичевич коригира тактическата постройка от 4-2-3-1 на 4-1-4-1, като по този начин внесе повече стабилност в играта. Реши и покачващото се напрежение сред вратарите, като наложи ротация между германеца Хендрик Бонман и нидерландеца Сердижо Падт. А под негово ръководство изпъкнаха и няколко играчи.

На първо място трябва да се отбележи, че играта на стигналия до лентата Педро Нареси стана много по-значима, а оттам и по-изпъкваща. Той бе поставен да действа пред защитното каре. И не само, че отнема доста топки, но бразилецът често се нагърбваше и с организирането на нападенията. Както се казва, играеше с успех от едното до другото наказателно поле. Роля, която преди това бе изземвана от полския национал Якуб Пьотровски, който обаче през голяма част от есента лекуваше контузия. Къдрокосият халф бе и най-използваният играч в Първа лига през есента. А под ръководството на Игор Йовичевич блесна и привлеченият под наем през лятото Ерик Маркус. Бразилското крило в крайна сметка се пребори за титулярното място по десния фланг на нападението, преборвайки конкуренцията на сънародника си Кайо Видал. Вляво без алтернатива към този момент остава Рик Джонатан.

Българските футболисти буквалноостанаха в миманса при хърватския треньор. Доскорошните национали Спас Делев и Тодор Неделев не само, че не попаднаха сред картотекираните за същинската фаза на Лига Европа, но в края на есента бяха пратени в дубъла. А ръка в първия тим рядко успяваше да хване сегашният представител в селекцията на Илиан Илиев – Георги Русев.

Та есента бе безоблачна за Лудогорец на домашната сцена. Въпреки че в голяма част отборът бе без основни играчи във всяка една линия – Антон Недялков, Якуб Пьотровски, Бърнард Текпетей. За други тимове то би било катастрофа. Но не и за разградчани. Които са много над другите. А и да си признаем честно – конкуренцията я няма никаква. И рекордната преднина от 13 точки го доказва.

Материал на Янаки Димитров