Това, че Игор Йовичевич не е разбрал с какви хора си има работа в Лудогорец, си е негов проблем. А проблем на клуба е, че към настоящия момент отборът не изглежда готов за Шампионска лига. И когато двата проблема се пресекат, е ясно, че някой трябва да отстъпи или единият проблем да елиминира другия.
На Йовичевич не му се е случвало от позицията на току-що спечелил дубъл (б.а. – ако се брои и Суперкупата за миналия сезон, требъл) да научи от пресата, че са му намерили заместник. И едва ли ще му се случи. Както и едва ли отново толкова лесно ще спечели титла и купа в един сезон. Със сигурност на хърватина тайно му се иска това с португалския му колега за Разград да не е вярно, но пък ако се е поровил в историята на Лудогорец в последните години, няма как да не е разбрал, че ръководителите на клуба ги интересуват само парите и престижът на Шампионска лига. Защото всичко надолу е някак от само себе си, имайки предвид средата и възможностите на шефовете. Човекът с шапките май ще си остане с радостта от спечелените трофеи, селфитата по време на награждаванията и тръпката от тях. Което никак не е малко. Освен това дубълът в България ще бъде записан във визитката му, което обаче едва ли ще е някакъв плюс при търсене на следваща работа. Поне това показва историята.
Неговите предшественици след Разград не са направили нещо сериозно със знак плюс като ниво. Валдас Дамбраускас се помота малко в Хайдук Сплит и ОФИ Крит, без да постигне успехи, но пък него си го биваше като идеи и Лудогорец показа някакво стилче и това помогна името му в различни периоди да се завърти като вариант за Левски и за ЦСКА.
Всичко това би трябвало да бъде сигнална лампа за всеки следващ треньор на българския хегемон. Потенциалните кандидати сигурно най-напред си мислят, че има нещо сбъркано в Лудогорец, а и в нашия шампионат, щом в последните 14 години никой друг не може да се докопа до титлата. Но пък досега не сме чули някой да е отказал на Разград, защото до една година ще го уволнят.
Така или иначе Лудогорец дава шанс на всеки следващ да си изкара заплатата с труд и този труд да намери своята положителна проекция като игра и резултати. Да, Игор Йовичевич не се остави да го бият с 5 или 6 и дори 7 гола в Европа и в някои мачове тимът му изглеждаше прилично. Само че шефовете искат отборът им да е категория доста над определението „прилично“ и няма как Йовичевич да се впише в следващите предизвикателства на Лудогорец. Той се оказа поредният елемент от поредицата проба-грешка и може да се сърди само на себе си, когато в един слънчев ден му кажат директно – благодарим за всеотдайната работа и ти пожелаваме успех.
А клубът вече в съвсем рутинен порядък ще назначи следващия кандидат, ще му сервира следващата порция бразилски таланти плюс нещо от региона и в добавка най-доброто от българския пазар, включително и внос на минали от Първа лига звезди, и ще чака новото завъртане на жребия. Пък новият да си знае, че ако не вдигне нивото, най-вече в роуминг, един ден като Йовичевич ще научи, че са му намерили заместник. Нищо, че още ще е под емоциите на награждаването от вътрешната сцена. Просто Лудогорец не оставя на никого шанс да мине между капките. Пътеката е утъпкана и който не се движи по нея, просто я напуска.
Желю Станков, в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС