Лудогорец с временното име Грийн Бойс (специално за мача с Йънг Бойс), игра така, сякаш да каже – не ни отписвайте. Самото отписване е болест и този процес не настъпи мигновено, а се натрупа с времето. Лудогорец падна в Швейцария със само един гол разлика и вече въпрос на трактовка е как точно ще се приеме това 3:2 за Йънг Бойс, с каква глава са се прибрали шампионите на България, вдигната (но не гордо), полунаведена или направо наведена. Това гостуване, както и предното в Швеция, бяха отписани в контекста на целта, която тайно може би е преминаване на основната фаза на Лига Европа, но като цяло е присъствие за трупане на точки, имидж, пари и показване на играчите на международната сергия.
Пациентите, чиято диагноза отдавна е поставена, този път поискаха по-рано да бъдат изписани, но съперникът ги остави да си изкарат цялата клинична пътека. Лудогорец отново имаше срещу себе си отбор в голяма игрова криза. Изкуственият терен донякъде бе предимство на швейцарците и общо взето не се разбра кой доколко разгърна идеите си.
Така или иначе този мач и като игра, и като заряд не беше нещо особено. И можеше да се развие в друга посока, ако част от симптомите на болестта в Лудогорец не бе онова състояние на играчите, при което те се мислят за друга категория, що се отнася до правилата и тяхното прилагане. Сигурно вече имаме материал за цяла книга как се свири на хегемонията в България и как навън. И явно това трудно се изкоренява в манталитета и поведението на футболистите. Едно положение Текпетей имаше на ранен етап и той го изигра като у нас. Тук за тази ситуация в наказателното поле на швейцарците щяха да му дадат да изпълни две дузпи една след друга и нарушителят щеше да бъде арестуван на терена за хулиганска проява. Случвало се е и друг треньор на Лудогорец след международен мач да се оплаче от съдийството, прихвана го и Руи Мота. Горкият португалец, напоследък действа като вързан пациент, който твърди, че вече нищо му няма и иска да си ходи, но лекарите го връщат. Състав с резервата Станислав Иванов в средата на линията на атаката бе странен, но нямаше логика и после командировката на Стаси замалко в линията на защитата. За присъствието на автора на втория гол Иван Йорданов също може да се разсъждава. Тези ходове на треньора подсказват, че самият той вече се е запознал с прочетената му присъда. И на изпроводяк започва да прави налудничави, но все пак футболно логични действия. Та ако нещо случайно му се получи, да предизвика размисъл в ръководството и преосмисляне на решението. Мота сигурно знае, че предшественикът му си тръгна след требъл. Шефовете обаче съпоставят отбора сега с този на Йовичевич и отчитат спад.
Причината за болестта на Лудогорец съвсем не се изчерпва с последните две треньорски назначения и вероятно оздравяването няма да се случи със следващият, който и да е той. Спадът в нивото все някога ще бележи застой и може би обратен завой. Базата я има, наличните футболисти имат доста добра физическа подготовка, кондиционно са окей, в тази област клубът инвестира непрекъснато. Не можем да кажем, че Йънг Бойс са надтичали Грийн Бойс въпреки спецификата на терена. Тактическите умения на лудогорци като единици също са на прилично ниво, квалификациите от рода на ментета са пресилени, селекционното звено в Разград не отива на пазара за каквото е останало по сергиите. Треньор табела и скъп нападател може би ще обърнат посоката на Лудогорец, но кой знае.
И накрая, малко извън темата, но един играч от Йънг Бойс е изваден от групата и глобен, защото се успал и пропуснал разбора. А в националния на България успалият се Светослав Вуцов бе сложен титуляр срещу Испания, може би като пушечно месо. Но това е разликата между тях и нас и затова целия ни футбол е болен.
Материал на Желю Станков, „Тема Спорт“