Бившият вратар на Лудогорец и националния отбор на България Владислав Стоянов продължава своята рубрика в канала на Sportcast. Любопитни бяха отговорите му на два от въпросите на зрители, след които стана ясно, че във времето е имало моменти, в които не се е радвал на одобрението на хора от ръководството на разградския хегемон.

Един от зрителите попита Стоянов как е шял да реагира, ако е бил на вратата срещу Арсенал (през 2016 година 3:2 за лондончани) при извеждащото подаване към Месут Йозил на стадион “Васил Левски”, когато германецът отбеляза на орлите.

свързани статии

“Директно мога да отговоря. Директно го събарях, получавах си червения картон и си излизах като пич, но мачът свършваше 2:2 и ние взимахме точка. Принципно този мач ми е малко болен, тъй като тогава леко ме сготвиха, измиха си ръцете с мен. Сготвиха ме хора от ръководството тогава. Имаше една подета атака срещу мен, от вътрешни хора. Правил съм лични разследвания и съм стигнал до заключението откъде идваха и защо идваха по-точно. Мислеха си, че леко ще приключат и естествено за тяхно нещастие поведохме в този мач 2:0. Борян допусна два леки гола, ако трябва да бъда честен. Особено единият беше чисто вратарски, другият беше лек гол. Последният не ми се коментира”.

Съотборници на Владо питали Борян защо не е направил фаул, а той отговорил – за да не получи червен картон и да е играе в следващия мач. “Той така или иначе не пази, защото си ме върнаха мен, да ги нося на гърба си и да ги класирам в следващия етап. След това играхме в Базел, 0:0 в София, това може би ни е най-слабият мач, носих ги като турист раница и продължихме напред”.

свързани статии

Стоянов отговори и на въпрос относно това как действа да пазиш със страх. “В момента, в който излезеш със страх на мача… На мача с ПСЖ в София, там не беше страх от ПСЖ, а генерално по друга линия ме бяха натиснали хора от ръководството. Бяха подели една инициатива срещу мен, да ме хранят, че едва ли не съм най-големият проблем на отбора. Аз почти не бях допуснал грешки. Мача го пазех със страх. Ако го пазех с чиста глава, два от головете щях да ги спася”.