Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"

Няма как да сме сигурни, че 90-те минути в Разград в понеделник вечер е лебедовата песен на това ОПГ, което тормозеше, а и явно все още тормози българския клубен и национален футбол, но пък сме убедени, че видяхме долната точка на падението на Лудогорец. Те изглеждат като изоставени на произвола на съдбата, като отбор в рамките на цяла футболна пролет и като субект, който държеше контролния пакет акции на шампионската титла през последните 14 години. Това наистина е гротеска на онова.

Съдийското издевателство от Разград може и да не е непременно навеждане към отишлата си хегемомония. Има моменти, в които хората със свирките и тези пред мониторите просто се навеждат поради склонност да упражняват тази поза. Те се хранят от навеждането, независимо упражнението дали е финансирано или е само за спорта.

свързани статии

Тези хора, не конкретните, а и много други, произвеждат, а после изпращат недвусмислени послания към следващите, които имат интерес от провеждането на такива наказателни акции. А посоката или синя, или червена. Един вид – вижте какви услуги предлагаме ние, за стойността ще се разберем. Защото така или иначе, няма кристално честен шампион.

Другото издевателство обаче е по-интересно и това е катастрофалното спортно-техническо състояние на Лудогорец, което изглежда като необратим процес в посока надолу и от този момент следващият треньор, който и да е той, трябва наистина да започне от нулата. Защото не е окей в един момент, като теглиш чертата и да видиш, че в съблекалнята имаш Ивайло Чочов, още един-двама и всички останали.

Падението хегемонът да отиде на бараж за място в Лига на конференциите е категорично доказателство за скорошна поява на непубликувана все още поговорка – нещо, което не се купува с пари, се купува с много пари, освен ако не си Лудогорец. Богаташите наистина хвърлиха много средства и сили на вятъра, а към момента са жалка картинка, сравнено с това, което бяха през силните години, когато съдиите също бяха приятелски настроени, но зелените от Разград играха футбол и общо взето бяха скъп и лъскав отбор.

Кога точно им се обърна каруцата, те си знаят, ние само можем да подозираме, но моментът, в който собствениците, явно притиснати от други проблеми от всякакво естество, спряха да ходят на мачове, бе отчетлив. Никаквата политика относно треньорския въпрос и липсата на сигнали за предстояща качествена селекция ни подказват обаче, че към този момент в Разград няма нито един път за обърнатата каруца, което пък преправя една друга популярна поговорка. Когато се обърне каруцата, пътища няма. Да, наистина, това не сме го вярвали, че ще се случи и в рамките на един сезон Лудогорец ще запише рекордна амлитуда и като резултати и като цялостно състояние. Отборът сега е свлачище, но не като това между Смолян и Пампорово, а обследвано, очаквано и прогнозирано, макар и не в такъв мащаб.

Положителните игри срещу Левски не топлят Разград нито пък разгазират шампионското шампанско на „Герена“. А сега поради 14-годишни натрупвания и цялостно присъствие на пришълците, които са и все още са чуждо тяло, над 90% от футболна България ще вика за Локо Пловдив в европейския бараж. Защото ако с тези играчи и бюджет Лудогорец остане само на вътрешната сцена, проектът ще отиде към естествения си и предизвикан край. Пък и през следващия сезон, ако ЦСКА стане шампион без победа над орлите, титлата няма да е горчива.