Ирландските фенове още пазят специални спомени от Евро 1988 и фамозния гол на Рей Хютън за 1:0 над Англия на старта, когато за пръв път националният им тим се класира за този форум. Преди 4 години бе различно – тимът на Джовани Трапатони си тръгна безславно още след груповата фаза след три загуби. Въпреки последните неуспехи в контролите обаче ирландците се надяват момчетата на Мартин О’Нийл да се справят далеч по-добре във Франция, дори и в най-тежката възможна група.

Преди четири години Ейре се готви доста време в Италия, докато сега заложи на домашната обстановка – Дъблин и курорта Фота край Корк. Първата задача на О’Нийл бе да класира тима за финалите, което се случи не без усилие и мина през баражи с Босна и Херцеговина. След добрия старт дойде неочакван срив срещу Шотландия (0:1), когато Роби Кийн за пръв път бе оставен извън терена не заради травма. Трудностите продължиха и през пролетта, но всичко се обърна миналата есен – конкурентът за третото място Шотландия се срина в Грузия и у дома срещу Германия, докато ирландците не сбъркаха срещу същите съперници, дори излъгаха световния шампион у дома с гол на Шейн Лонг. А няма по-подготвен отбор за баражи от Ейре – двата сблъсъка с Босна бяха осмите за страната, а самите мачове го показаха. 

В отбора на О’Нийл няма суперзвезди, а за вратаря Шей Гивън и нападателя Роби Кийн това са последните големи турнири, на които участват. Те ще стартират на пейката, защото под рамката титуляр ще е тъмнокожият Дарън Рандолф, героят от победата над Германия, а в атака ще се разчита на бързите крака на Шейн Лонг. Липсата на дълбочина на състава обаче е видима най-вече в атака, тъй като ако 29-годишният нападател на Саутхемптън се контузи, а Кийн не се възстанови, то от Дарил Мърфи не се чакат чудеса – играчът на Ипсуич все още няма гол за националния тим. Уолтърс пък номинално е халф.

Само един в състава е до 23 години – единствено руснаците направиха такъв избор в полза на опита. За 2,5 години обаче селекционерът успя да изгради прилична смесица от играчи от Висшата лига и Чемпиъншип, която в добър ден може да обърка сметките на всеки. От 1988-а насам Ейре записа едва 3 победи в 19 мача на световни и европейски първенства, има и 9 равенства. Сега най-вероятният им успех е срещу Швеция, докато срещу Белгия и Италия шансовете им не изглеждат големи. Затова статутът на аутсайдера е логичен и сигурно затова Мартин посреща предпазливо опитите за сравнения с Лестър и подвига му във Висшата лига от последната кампания. „Това не е реалистично. Лестър постигна нещо феноменално, това е пикът на века за тях, но става въпрос за клубен футбол. На Евро 2016 всяка страна идва с най-доброто възможно. Ние няма да гледаме другите, нашата първа цел да спечелим една победа, после да излезем от групата и едва тогава ще мислим какво следва“, коментира О’Нийл. Прагматично, по ирландски.

Шон КРИЙДЪН WORLD SOCCER, превод на вестник "Тема спорт"