Мишо Вълчев: Левски беше като светулка, нямаше го постоянството

Бившият треньор и славен футболист на Левски Михаил Вълчев даде обзорно интервю пред „Тема Спорт“ за изминалата есен на тима.

Г-н Вълчев, каква година изпраща Левски, вижда ли се светлина в тунела в края й?
- Като че ли в началото имаше малко светлина, после леко поугасна, после пак прос­ветна... Левски беше като светулка. Просто отборът показваше различни игри в различните мачове. Нямаше го постоянството. Нямаше го даже в един цял мач, от първата до последната мину­та да е добра играта. Да има агресивност, да пресираме противника, да създаваме по­ложения. В отделни моменти имаше добри неща. Но все пак, колкото и да сме критич­ни, има някакъв напредък, футболистите могат пове­че, защото не във всеки мач играят на върха на възмож­ностите си. Точно за това постоянство говорим.

Как се представиха отдел­ните линии?
- В определени моменти Паулиньо беше на ниво, вкар­ваше голове. Алар пък дълго време се адаптираше. После, когато играеше зад Роберта, като че ли се представи по-добре. Станислав Иванов бе­ше на моменти, но показа, че на него може да се разчита, че той е част от бъдещето. Не бива отсега да се нато­варва и да носи атаката на Левски на плещите си. Нужен е по-качествен плеймейкър. Ясно е, че Нашименто и Мазу­рек показаха много малко в отделни моменти. Там липс­ва човек, който да организира нещата, да измисли нещо, да подаде хитрия пас. В дефанзивен план нещата бяха на ниво. В някои моменти при статични положения ня­как като че ли действаха неконцентрирано. Особено мачът с Локо Пловдив, в кой­то така и не успяха да про­тиводействат на Езе при статичните положения. Уж играем добре с глава, уж има­ме високи защитници, а до­пускаме такива слабости. То­ва е липса на концентрация и не се позиционират добре.

Това сякаш е парадоксал­ното, защото Ейолфсон, ко­гато се включва в атака, ви­наги е опасен и дори често вкарва, а пред собствената врата, когато трябва да я брани, допуска грешки...
- Абсолютно! Но по отно­шение на защитата важна е и ролята на бековете. Миланов се представи малко по-добре от Горанов. Там също конку­ренцията трябва малко да се засили. Защото с оглед игра­та идеята на треньора е през крайните защитници да минават доста от атаките.

За купата предстои тежък сблъсък с Лудогорец, какво очаквате?
- Да, тежък съперник, но ако искаш трофея, трябва да победиш Лудогорец. Не мисля обаче, че и битката за тит­лата е загубена. Много важно е каква селекция ще бъде направена. Повече от четирима едва ли ще вземат. Но купата е на всяка цена. Иначе всичко е загубено. Дано това, че ще сме домакини в четвъртфи­нала, има предимство. Пред­полагам, че ще има повече публика и това ще въодушеви играчите, както не един и два пъти се е случвало. Важно е обаче и да не прегорят.

Какъв е коментарът ви за двата трансфера дотук на Симеон Славчев и Деян Ло­зев?
- Лозев трябва да засили конкуренцията на бека. Живко Миланов може да играе и ка­то ляв краен защитник. Това е хубаво, че двамата с Гора­нов ще се борят. Доколкото знам, Славчев няма качества за плеймейкър, какъвто казах, че ни трябва задължително, но ще е конкуренция на Тиам и Райнов, което пак е добър се­лекционен ход. Всеки трябва да се бори за мястото си. Впрочем Тиам и Райнов клоня­ха към недобро ниво. Такива футболисти, които дей­стват по ширината и назад, има колкото искаш. Но този, който дава хубавия, тънкия и извеждащ пас, липсва.

Кого бихте отличили?
-Долу-горе Паулиньо. Робер­та вкара някои важни голове и подсказа, че има качества. Той е по-силен при празни пространства, защото е бърз. Съпругата ми (б.а. - смее се) ме подсеща да не изпусна Станислав Иванов, който иг­ра добре. Вратарят Миятович със сигурност си свърши работата. Останалите бяха на едно ниво. Надявам се през новата 2020-а нивото да е по-високо, защото Левски мо­же и е доказал. Вярвам, че та­зи високосна година ще ни до­несе поводи за повече радос­ти и положителни емоции.