Коментар на Георги Василев-Гочето пред "Тема:Спорт"

Преди всичко, стана много интересен двубой между Лудогорец и Левски за Купата на България. Много напрегнат и в това число хубав мач за българската действителност. Такива бяха безспорно последните срещи между тези два съперника. Отбори с класа – в технически и тактически аспект. Воденето на играта от треньорите беше много хубаво.

свързани статии

Двубоят премина през различни пеипетии. Двете полувремена започваха с максимата – денят се познава по сутринта. Който стартираше добре частта, така и завършваше. През първата определено Левски бе по-добрият отбор на терена – по-агресивният и по-атакуващият отбор. Съответно през втората Лудогорец взе нещата в свои ръце.

Това, което ми направи по-лошо впечатление, бе, че двата тима са с много високо качество, но през първото полувреме обърнаха повече внимание върху единоборствата и излишните стълкновения, които загубиха и нарушиха ритъмът на играта. Левски отново търсеше своята сила в играта си с търсенето на скоростта на двамата бразилци – Велтон и Роналдо. Приоритетно действията се насочваха към първия. Оттам дойдоха и по-интересните опасности пред вратата на Лудогорец.

В този мач и двата отбора бяха предприели еднакви тактики, в сравнение с този преди в четвъртък. Треньорите не подходиха с оптималния си вариант на съставите. Като че ли пазеха сериозните козове за второто полувреме. Тогава в игра се появиха футболисти, които взеха дейно участие в изострянето на атаките. В Лудогорец това бяха Кирил Десподов и Игор Тиаго. Бразилецът веднага вкара изравнителен гол и даде психологическо преимущество на тима си.

След това не трябва да забравяме, че Бърнард Текпетей има страхотен и силен удар. Скоростта на движение на топката е изключително висока. По всяка вероятност ще падне известен упрек към Пламен Андреев, но при такъв мигновен изстрел вратарят не може да реагира много бързо. Разбира се, тук и класата е много важна.

От другата страна Ивелин Попов и Илиян Стефанов също раздвижиха атаката на сините. Чисто тактически правилен подход и от двамата треньори, с оглед на интензивните и напрегнати два двубоя с изравнени сили, които трябваше да изиграят Лудогорец и Левски. По този начин се запазиха основните фигури и търсене на изненада и промяна в играта на отбора, както и в изхода на мача.

Сините имаха шанса да отстранят разградчани. Отборът на Станимир Стоилов играе добре, когато се действа качествено срещу него, както го правят орлите – открито, атакуващо и на столичани им се дава възможност да използват бързите, но не много високи нападатели Велтон и Роналдо. Когато някой тим се затвори в защита, Левски изпитва сериозни затруднения и му липсва футболният комфорт.

Но срещу Лудогорец това се забелязваше. Велтон имаше много силни моменти и създаде големи проблеми на защитата на разградчани от дясната страна. Той и Цунами бяха най-агресивните играчи в организацията на атаките. Лошото бе, че когато сините имаха шанс да изравнят, пропуснаха дузпа. Не знам, по неволя или предварително бе определен Хосе Кордоба да изпълни от бялата точка и не реализира изравнителен гол.

Предимството, което Лудогорец имаше като класа вече избледнява. Отборите вече добре се познават и съперниците знаят как да им противодействат. Затова се получи много оспорван двубой с Левски. Разделиха си по едно полувреме – сините бяха по-добри през първото, а разградчани през второто.

Трудно мога да дам рецептата на Станимир Стоилов, защото в този момент Мъри е преценил най-точно какво му е нужно за отбора. В атаката липсва още един играч. След като имаш толкова бързи и технически грамотни крила и средна линия, която е прекрасна и знае да играе футбол, трябва да се подсилиш с нападател, който да вкарва създадените положения. Но съм сигурен, че такъв се търси и по този начин ще се запълни пъзела.