Легендата на сините Божидар Искренов бе гост в клубния подкаст „Гласът на Левски“, в което говори за изминалото дерби с ЦСКА и си припомни двубоите срещу червените , в които е участвал.

Гибона сподели докъде е стигнал проектът за автобиографията му, която пише заедно с Васил Колев. Той се обърна и към настоящите играчи на сините.

Г-н Искренов, какво ви направи впечатление в дербито с ЦСКА?

За мен това е един от най-лесните мачове. Всички бяха настроени Левски да загуби и ЦСКА с лекота да победи. Не бях на двубоя. Мислех да отида, но не го направих по мои съображения. Мисля, че съдията да не кажа на 100, но на 99 процента има вина мачът да се развие по този начин. Защо? Защото имаше чиста дузпа, която всички видяха. Явна беше играта с ръка. Реферът не отсъди нищо, но някой от играчите на ЦСКА остана да лежи и страничният вдигна флага заради някакъв фаул. Това се случи в началото на двубоя и всичко щеше да е на 360 градуса. Да продължа – голът на Ел Джемили е чист. Изкараха го хората с всичката точност – двамата са на една линия. Да не казвам и за края на мача. Един с карате прийом удари Фабио Лима и после бе показан червен картон на футболиста на Левски. Говорят, че ЦСКА играл страхотен футбол, но имаше ли само още 5-6 минути сините можеха да вкарат още един гол, да не кажа и два. Червените не знаеха къде се намират в края на двубоя. Не искам да се заяждам със съдиите, защото сега съм далече от футбола, но не трябва да има такива грешки. Тази простотия ВАР… Камерата може да я настроиш както искаш и постоянно ще има засада. А какви картони се раздадоха? Съдията изпусна мача и Боримиров бе прав. После говореха, че гледал друг двубой. Не е. Не съм и пристрастен. Ако ЦСКА бе надиграл Левски и победил с  4 или 5:0, добре, но това не се случи. Двубоят с Черно море за купата беше същият. Кристиан Димитров направи грешка за първия гол на червените и им подаде топката, а вторият беше случаен. Всеки може да сбърка, но не може да кажеш, че са те надиграли. Преди отивахме, биехме и нищо не можеха да ни кажат. И Левски си е виновен, защото подцени съперника. Трябваше още от първия сигнал да наложат темпото си и всичко щеше да приключи много бързо.

Какво казвахте на съперника с Емил Велев преди дербито?

Казвахме им, че са много бледи и да не се притесняват, защото пак ще трябва да черпят. Така беше, но пък сме приятели, защото всички бяхме българи. Свършва двубоят и отиваме заедно някъде. Лъчо, Гошо Димитров, Бог да го прости… Да, ходихме някъде, за да не ни видят, защото ни топяха. Нямаше значение, че сме от противниковите отбори. Какво ни пречеше да бъдем приятели? Бяха такива години.

Кога ще се появи автобиографията ви?

Трябваше да замина за САЩ и Канада, за да си оправя едни документи. Малко се забавихме. Книга не се пише лесно, както си мислех. Много мъка, статистики, връщане на спомени. След това редактиране и всичко да се преглежда точка по точка. Надявам се в края на седмицата или началото на следващата да бъде пратена за печат. В края на март може би ще излезе. Ще направим презентация и предполагам, че на хората ще им е интересно, защото тази книга е малко по-различна от останалите. Не е писана от второ или трето лице. Като я чета, ми е смешно. Но тя не е за личния ми живот, защото нямаш право да пишеш такива книги. Тя е за цялата ми футболна кариера. Оказа се, че не съм знаел, че имам толкова мачове – над 500.

Какво бихте казали на настоящите играчи на Левски?

Само едно ще им кажа – да прочетат и разберат какъв клуб е Левски. Да им дадат по една книжка и да видят какви футболисти са играли за този отбор. Това им е достатъчно. Тази фланелка много тежи, мама му стара. Да, струва 120 лева, но когато я носиш, става 30-50 килограма. Щом искаш да играеш за Левски, трябва да си от този отбор и да даваш всичко за него. И за хората по трибуните. Сега не бива да се отпускат и да гонят целите си. Левски трябва да бъде там, където му е мястото. Необходимо е да има обединение.