Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"

Наско Сираков със сигурност не спи спокойно заарди състоянието, в което се намира Левски, но ако има нещо, което го успокоява, това е състоянието на вечния враг ЦСКА, на съвременния враг Лудогорец и на цялостното състояние на българския футбол, клубен и национален. Преди няколко дни сините напълниха до краен предел стадиона си, въпреки че тимът изобщо не дава надежди за нещо сериозно на вътрешната, да не говорим за международната сцена. Като за първия вариант идеята е шампионска титла и нищо друго, а за втория европейска групова фаза и нищо друго.

Каквото и да става в следащите месеци и до края на сезона, собственикът на Левски винаги ще има оправдание, стига да не се случат някакви големи сътресения във вътрешните надпревари. За външните перспективата, ако не се случи мини чудо, е сините да стигнат до пети и шести мач и следващите кръгове, тоест да елиминират Брага или АЕК, независимо от изхода на реванша с Беер Шева.

На практика Лудогорец и особено ЦСКА осигуриха спокойствие на Наско Сираков, който винаги може да се измъкне пред синята общественост с това, че няма какво повече да се направи при липсата на адекватни и конкурентни финансови възможности. Защото за българския клубен футбол доказано не важи максимата, че каквото не може да се купи с пари, се купува с много пари. Да бе, да. В Разград като имат бездънни джобове, си тъпчат на едно място и нито са намерили подходящ треньор вече толкова години, нито пък са вдигнали нивото като отбор. Въртят, правят, струват, продават скъпо, купуват също скъпо, опитват, експериментират и на всеки риалити чек са там, където са били миналия път. Големите бюджети, големите структури, голямата организация и все тая. В ЦСКА също вече се къпят в шампанско, големите директори, големите презентации, големите анонси, големите всичко в бъдеще неясно време, пак нов треньор, пак блудкава и бавна селекция и пак на чека се червят като ученички с ненаучен урок.

Лудогорец си има нов стадион с предстояща нова последна трибуна, а ЦСКА ни информира през ден за всяка новопоставена тухла на „Армията“. Тук Сираков също има коз – ами пък ние нашия стар стадион си го продадохме за 5 минути и даже рискувахме с повече хора извън капацитета. И не победихме, играхме нещо що годе и няма драми, няма скъсани ризи и феновете очакват новия сезон с нетърпение.

И какво стана, в Разград си правят техния си шопинг, в ЦСКА имат пари, ама нещо не ги пускат в елитните магазини, а Левски със скромния портфейл на този фон си функционира прилично. Първите имат нападател за милион долара, който освен че вкара на Левски, към момента не се е запомнил с нищо. Вторите имат основен Питас за милион и половина долара и резерва Исека за милион, а Левски е със Сангаре за лев и петдесет и с Рупанов за нула лева. А да кажеш, че има голама разлика в представянето на отборите, не е така.

И се стигна до там състоянието на Лудогорец и червените започва да успокоява част от сините запалянковци, които постепенно свалят нивото на изискванията. Прието е, че има два по-богати клуба, след година и двата ще са с нови стадиони и вероятно по-добри отбори и ние какво да искаме от Сираков, който гледа да върне дълговете и да държи отбора в челната тройка. А Наско това и чакаше. Или ако не е чакал точно това, неразвитието на Лудогорец и ЦСКА му дойде дюшеш.